В 1389 година Албрехт фон Мекленбург бил унищожително сразен от датските войски, сам той попаднал в плен. Кралица Маргарита постигнала целта си: Дания, Норвегия и Швеция се намирали вече под нейна власт — с изключение на Стокхолм, който с активната поддръжка на Рощок и Висмар успешно противостоял на датската обсада.
Виталните братя като капери и морски разбойници
VI
Боевете за Стокхолм отново довели бърз разцвет на пиратството в Балтийско море. Любекският летописец Детмар пише в 1392 година:
„В тая същата година се събра от различни краища бездомен народ от знатни люде, граждани на разни градове, занаятчии, селяни, и се нарекоха витални братя. Казаха, че искат да тръгнат срещу кралицата на Дания, за да помогнат на шведския крал, когото тя беше пленила и държеше затворен.“
В лицето на победоносната датска кралица и в нейния стремеж да обедини стопанството на Скандинавия ханзата виждала опасност за търговията на съюза. Понеже Стокхолм бил и ханзейски град, Любек от името на съюза поел грижата да представлява интересите на обсадената столица. Ханзейските градове Любек, Висмар, Рощок, Щралзунд, Грайфсвалд, Данциг, Торн, Елбинг и Ревал сключили пакт с херцога на Мекленбург Йохан и със сваления шведски крал Албрехт фон Мекленбург. От пролетта на 1389 година датчаните поддържали здрав обсаден обръч около Стокхолм по суша, градът бил достъпен и снабдяван само по море. Затова съюзените ханзейски градове и Йохан фон Мекленбург от името на шведския крал издавали каперски писма на онези пирати и капитани на кораби, които изявявали готовност да разкъсат блокадата и да доставят хранителни продукти на гладуващия Стокхолм. Действуващите от името на шведския крал капери постепенно приели името витални братя по тогавашното название на хранителните продукти „виктуалии“. За много пиратски капитани тези каперски писма били отличен повод още по-усърдно да продължат под крилото на закона своите стари грабителски навици. Неколцина от тях наистина изпълнявали получената поръка и снабдявали Стокхолм с храни, морската търговия на трите скандинавски държави понасяла огромни загуби, ала най-често каперите безогледно нападали и ханзейски кораби. В поменатата хроника на Детмар от 1392 година се казва още:
„За жалост те застрашаваха цялото море и всички търговци, и ограбваха и приятел и враг, а херингата стана много скъпа.“
Положението не се променило с нищо, когато в 1395 година с намесата на съюзените градове Маргарита пуснала на свобода пленения крал Албрехт. В своите имения се върнали неколцина благородници, които били поели пиратското поприще само заради свободата на своя феодален суверен, ала след завършека на боевете основната част от каперите се превърнали пак в обикновени морски разбойници, сред тях имало твърде много немски и скандинавски дворяни. И все пак социалният състав на пиратите по това време се изменил. Делът от обеднели благородници чувствително намалял, по-силно влияние добил градско-плебейският и селският елемент.
Значителен смут в ханзейската търговия, предизвикан от пиратството в Балтийско море, принудил съюза да предприеме енергични мерки срещу него. Висмар и Рощок, дългогодишни покровители на морските разбойници, им затворили своите пристанища и пазари. Градовете съоръжавали фредекоги за лов на пирати, а виталните братя — те запазили името си — не щадели вече никой висмарски или рощокски кораб. Тъмниците на градовете скоро се препълнили с пирати, а палачите трябвало да си вземат помощници, защото всеки процес бил кратък и съдиите издавали срещу виталните братя само смъртни присъди — еднакви за капитани и прости моряци.
Виталните братя не останали длъжни на градовете. И по-рано те много рядко вземали откуп, а по правило изхвърляли пленниците „да плуват към дома си“, но сега стигнали до жестокости. Капитани на много витални кораби натъпквали своите пленници в бирени и херингови бурета и се гаврели с тях, преди да отсекат стърчащите им отгоре глави. В една стара хроника се разказва подобен случай, гдето щралзундското правосъдие им платило по същия начин: „Удаде се на щралзундци да завладеят един от тези разбойнически кораби. След това заставиха злодейците да се вмъкнат също в бурета, които бяха натрупани едно върху друго и стояха така, докато се произнесе присъдата, и тогаз майсторът-палач отсече всичко, което стърчеше от бъчвите.“ В безмилостната война между ханзейските градове и пиратите в западно Балтийско море Щралзунд постигнал особени успехи. Източници от онова време описват много операции на щралзундски фредекоги срещу морските разбойници. При една от тях в ръцете на щралзундци попаднал каперският капитан Молтке, станал междувременно пират, заедно със сто свои другари.