Богатствата на морската търговия по всички времена привличали и морските разбойници, които поединично или на ескадри сподиряли тежко натоварените търговски кораби. По време на война много държави наемали пирати на своя служба. В такива случаи грабежът по море, под името „каперство“, се превръщал в легален акт на водене на война. Границите между война, каперство и морски грабеж били неопределени и изменчиви. При често несигурните и бавни съобщителни връзки чрез куриери и в измамния сумрак на често менящите се съюзи в почти непрестанните стълкновения по море приятел и враг много бързо разменяли своите роли. Адмирали се превръщали в морски разбойници, а морските разбойници — в покрити със слава герои на своя народ.
Корените на пиратството трябва да се търсят в социално-политическите противоречия на господствуващите обществени формации. В някои случаи пиратството е било израз на социален протест на потиснати класи и слоеве като робите в древността или крепостните селяни в средновековието. Определени религиозни, политически или социални представи отвеждали изстискани, отхвърлени или осъдени от владелческото общество люде по пътя към брега и те ставали членове на пиратски екипаж или на съдружие от морски разбойници.
Има исторически примери, когато пирати, организирани в съюзи или общности и подтиквани от идеални, макар и утопични представи за свобода и справедливост, се домогвали към промяна на съществуващите социални отношения. В края на XVII столетие морски разбойници основали на Северен Мадагаскар една държава на свободата, за която най-големият вестник на страната „Мадагаскарски куриер“ през 1970 г. припомня в една обширна статия под наслов „Когато в Диего Суарес съществуваше социалистическата република Свобода“.
В историята е влязла и демокрацията на буканиери и флибустиери на Антилите. Тя представлява общество, изградено върху доброволна дисциплина със свободно избрани правила на поведение за съвместен живот на сушата и на борда, в които са се заклели всички. В XVII век флибустиерите поддържали добри отношения с индианците в Карибско море. Индианци се включвали доброволно и за много години в бордовите екипажи на флибустиерските кораби, защото се надявали, че с помощта на флибустиерите ще могат да се освободят от омразното испанско иго.
В басейна на Балтийско и Северно море в края на XIV и началото на XV столетие лайкдийлърите — което означава „хора с еднакъв дял“ — образували братско общество под лозунга „Приятели на бога и врагове на целия свят“. За техния задружен живот са останали за жалост малко исторически данни. Разбира се, равен дележ на плячката в натура едва ли е могъл да се осъществи поради богатото разнообразие на заграбеното: злато, сребро, оръжия, платове, хранителни продукти, напитки и стоки от всякакъв род. Според оскъдните сведения от времето, когато лайкдийлърите, ръководени от Щьортебекер и Михел, имали бази във Фризландия, а и според достоверни примери за дележа на плячката в други пиратски съдружия, било обичайно ограбеното имущество да се продава. Половината от получените суми отивала в един общ фонд, от който се покривали всички необходими разходи за покупка на нови ветрила, оръжия и друга екипировка. Тежко ранените, загубилите ръка, крак или око, получавали специално обезщетение от същия този фонд. Другата половина се разделяла „на равни части“ за всички членове на екипажа.
За други формации се знае, че „новите“ получавали половин, а капитанът и кърмчията — двоен дял.
Социално-икономическите причини и техните многообразни изразни форми често се губят в мъглата на противоречиви сведения и предания. Разбира се, дълголетните грабежи и убийства по море и изобщо пиратството не могат да бъдат оправдани със социалните подбуди на пиратите. Каквито и да са били ръководните идеи на хората в съдружията, те също са били пирати, те са грабили и убивали за свое лично обогатяване.
Доброволно или насила, събрани от най-различни слоеве на народа, пиратите са оставали на-често безименни, както са забулени в мрак техните мотиви и техният жизнен път. Имало отритнати от всички съсловия, рицари на щастието и авантюристи, дезертирали войници, безработни моряци, избягали монаси, обеднели благородници, побойници и убийци. Какво ги е обединявало? Може би социален протест срещу понесена неправда или въобще срещу наследения традиционен ред, индивидуална жажда за мъст или престъпна страст — пиратите били обединени само в своя разбойнически морал: с правото на по-силния да изтръгнат плячката насилствено и без оглед на човешкия живот. Откритото море, вън от всяка суверенна власт, било идеален ловен терен. Рядко пиратите действували поединично, най-често те се събирали в по-малки или по-големи флотилии, за да заграбят по-голяма плячка с по-нищожен риск. Главни елементи на тяхната тактика били изненадата, бързината и безмилостната борба след абордажа. Огневата мощ играела някаква роля само срещу военни кораби, когато битката ставала неизбежна.