Орденът и ханзата се разбрали да унищожат пиратите чрез концентрирана мощна атака на базата им Висби. Докато ханзейските градове ясно и открито защищавали своите собствени интереси, а именно осигуряването на морската си търговия, орденът преследвал значително по-далечни скрити цели: завладяването на остров Готланд и разширяване зоната на влияние на изток. Там той съсредоточавал цялата своя сила. Флотата на ордена и на пруските ханзейски градове брояла 80 кораба и 5000 бойци и била командувана от Конрад фон Юнгинен, върховен магистър на ордена. Предвидената дата за нападение 31 март 1398 година била добре избрана. На този ден, поради опасност от плаващи ледове, корабите на виталните братя се намирали още в пристанището, ала атаката по море била напълно възможна. Южно от Висби, при Вестергарн, съюзниците стоварили сухопътна войска, на която виталните братя не могли равностойно да се противопоставят. Модерно въоръжени колони от рицари и наемници на ордена и на ханзейските градове, снабдени с обсадни машини и топове, се упътили в боен марш от Вестергарн срещу Висби. По същото време фредекогите, след като стоварили бойците на открития бряг, потеглили за Висби, за да го блокират и превземат откъм морето. Чрез изненадата и сполучливо избраното време нападателят постигнал пълен успех.
Предварително орденът оформил и моралната страна на въпроса. Цялото начинание срещу виталните братя било широко прокламирано като своего рода кръстоносен поход. С това орденът не само замаскирал собствените си цели, но разпространявал съмнения и несигурност сред населението на Готланд. Очевидно това дало своите плодове, понеже е запазена една грамота от 19 май 1398 година, в която Конрад фон Юнгинен изрично благодари на населението на Висби за подкрепата му при превземането на града. Според сведенията виталните братя отбранявали дълго време успешно градските стени и укрепленията против нападащата рицарска войска, и само с помощта на градските жители бойни единици на обсадата могли да проникнат във вътрешността на града. Ала и тук виталните братя се сражавали така упорито, че върховният магистър на ордена се принудил да сключи примирие със Свен Стуре, техния предводител. Готланд паднал „на вечни времена“ в ръцете на Немския рицарски орден, който гарантирал новата си плячка чрез постоянна окупация на острова. Условията на примирието разрешавали на виталните братя да се оттеглят свободно и Свен Стуре отплавал в открито море с неизвестен брой кораби и с останалите живи около 2000 души.
При издирване на нови ловни терени и сигурни бази пътищата на виталните братя се разделили. Свен Стуре и други техни главатари-благородници сменили знамето и се помирили с Черната Маргарита и нейния племенник Ерих, краля на Нордическата уния. Част от виталните братя преместили полето си на действие още на изток в Ботническия и Финския залив. Оттук те нахлували чак до устието на Нева, плячкосвали ханзейски кантори и продължавали да ловят корабите на омразните „пиперени чували“.
Ала най-голямата част от тях отплавала на запад под командата на нови водачи и на новия лозунг „Приятели на бога и врагове на целия свят“.
В Северно море настъпило времето на лайкдийлърите. Имената Годеке Михел и Клаус Щьортебекер, Вихман и Вигболд си спечелили легендарна слава.
Лайкдийлърите, приятели на бога и врагове на целия свят
VII
Когато по време на каперско плаване не могли да си извоюват плячка или пък нямало кой да издава каперски писма, виталните братя без всякакво стеснение се отдавали и на морско разбойничество. Ловният терен на пиратите се простирал от Финския залив до Английския канал, а базите им се намирали не само на Готланд, но и на датските острови и на немските брегове на Северно и Балтийско море.