След открития разрив между ханзата и виталните братя, когато ханзейските градове затворили пристанищата си за пиратските кораби, виталните братя, които не отишли на Готланд подирили нови убежища и пазари. Почти идеални в югозападното Балтийско море с неговите два протока Белт и Зунд се оказали островите Рюген и Хидензее, както и полуостровът Дарс, издаден недалеч в морето. От северния нос на Рюген и от Дарс се открива широк кръгозор и с малко кораби било възможно да се контролира целият морски трафик между източната и западната част на Балтийско море. Прорязаният бряг и плитките воли на заливите, водещи далеч навътре в острова, предлагали превъзходни пристани. Удобна билаи връзката на Рюген — през Грайфсвалдския залив — с континента и пазарите.
Сигурно е, че Рюген бил база на морски разбойници или утлигери, както ги наричали по немското крайбрежие. Твърде вероятно е също че Щьортебекер и Михел, за които не се споменава в старите документи за виталните братя на Готланд, са се чувствували тук у дома си като главатари на лайкдийлърите, понеже по същото време любекци и англичани ги обвиняват в непрестанни грабежи по море.
И досега е неизвестно дали между утлигерите от Рюген и витал-ните братя от Готланд е имало някаква връзка. Предполага се, че действуващите между Ютландия и Борнхолм пирати са представлявали самостоятелна група, която сетне се превърнала в братско съдружие на лайкдийлърите. За това говори и фактът, че в 1394 година ханзата подготвяла мощна акция срещу лайкдийлърите — а не срещу виталните братя на Готланд, — която се провалила поради съпротивата на пруските ханзейски градове. А една любекска хроника от 1395 година назовава Годеке Михел, Клаус Щьортебекер, Вигболд и Вихман за вождове на лайкдийлърите.
Сред лайкдийлърите влиянието на предводители-благородници не било така силно, както сред виталните братя. Възгледите на лайкдийлърите са се оформили вероятно според правилата на едно датско пиратско общество. То практикувало морски грабеж с кръгло двадесет кораба. Някогашните корабопритежатели получавали като обезщетение една осма от заграбената плячка, освен ако се касаело за кораб, завладян в сражение. Преди да стъпят на борда, пиратите изповядвали на свещеника греховете си и изпълнявали наложеното им покаяние. После поемали светото предсмъртно причастие и с чиста съвест потегляли на бой, помирени с бога и готови за смърт.
На борда не вземали пари и ценни предмети. Багажът им се състоял само от оръжие, необходимите хранителни припаси и минимум вещи за лична употреба. На сушата оставяли всичко, което ги обременявало, ненужно заемало място или пък би им пречило в боя. На борда на кораба живеели пестеливо, просто и трезво. Хазартните игри били запретени. По време на вахта си отваряли очите на четири, а през почивката спели на топовете. Със своята голяма храброст в сраженията те обикновено постигали над противника бързи победи, а страхливците позорно изхвърляли от съдружието. Изпращали съгледвачи, преди да предприемат акция на сушата, за да си съставят вярна картина за положението.
Главен техен противник били другите пирати, биели се с тях, за да им отнемат заграбеното. Ала не връщали плячката на предишните собственици, поделяли я на равни части между членовете на общността. Капитанът получавал еднакво с последния гребец. Хранели и обличали пленниците от борда на завладените кораби и ги освобождавали в първото пристанище. Пущали на воля дори и пленените пирати. Ако след дълго зимуване не им достигали средства да екипират пак корабите за плаване, вземали нужните им провизии и материали от населението с обещание, че ще им отстъпят сетне половината от плячката.
Прозвището на лайкдийлърите „Приятели на бога и врагове на целия свят“ изразявало очевидно заплаха срещу могъщите и богатите на този свят. Но всъщност те, подобно на виталните братя, оказвали на ханзейските градове военна и всякаква друга помощ срещу търговските им противници, предимно Англия и Дания. И не напразно английският крал обвинявал ханзата за пиратството на немските утлигери. Той заповядал да конфискуват в британските пристанища ханзейски коги и изискал от ханзата обезщетение за плячкосаните и потопени от немските пирати английски кораби.
Със или без знанието на ханзата, утлигерите му отговорили с един забележителен противоудар. С превъзхождащи сили се появили те в Данцигския залив, овладели закотвените там английски кораби и ги откарали в своите тайни убежища.