През пролетта на 1401 година, втората година от брака му с дъщерята на фризийския княз Кено тен Броке, Клаус Щьортебекер преждевременно потеглил от зимната си квартира към Хелголанд. Корабите му, противно на легендите, още не се били награбили с плячка. Годеке Михел не бил заедно с Щьортебекер около Хелголанд, а вероятно заемал изгодна позиция пред устието на Везер. Хамбургският сенат твърдо решил да унищожи окончателно пиратите през 1401 година и през зимата екипирал флота от фредекоги, която поставил под командата на хамбургските градски съветници Шоке и Ланге. Най-мощният кораб на флотата „Пъстрата крава“ (по-късно преименуван на „Пъстрата крава от Фландрия“) бил съвсем нов, построил го изцяло за своя сметка Симон фон Утрехт, родом от Холандия и преселил се по-сетне в Хамбург. „Пъстрата крава“ била произведена във флагмански кораб, водел я капитанът Херман Нийнкеркен.
Самият Утрехт — в противовес на преданието — нямал дял в ръководството на експедицията, нито бил капитан на някой от корабите.
Неизвестно е как се стигнало до битката, колко души и колко кораба от двете страни са участвували в нея. Или хамбургският адмирал Шоке не дал писмен доклад за сражението, или той е бил загубен.
Според преданието хамбургчани приближили Хелголанд под булото на гъста мъгла. Като пуснали котва на сигурно разстояние от корабите на Щьортебекер, кърмчията на „Пъстрата крава“, преоблечен като рибар, преплавал с гребна лодка до флагманския кораб на лайкдийлърите и я привързал за кърмата му. Когато вахтеният матрос на Щьортебекер му извикал, мнимият рибар отвърнал, че само ще затопли супата си на огъня, който горял в лодката. А той разтопил олово и с него запоил здраво болтовете на кормилото в гнездата им. Корабът бил вече неспособен за маневри и хамбургчани го абордирали.
На борда избухнала страшна битка между лайкдийлърите и хамбургските наемни солдати. Множество хамбургчани нападнали Щьортебекер, ала дълго не успявали да го сразят. С един удар на своя мощен меч той съсичал всеки по-дързък нападател. Затова опитали с хитрост. От гротреята те хвърлили мрежа върху главата и раменете на Щьортебекер и така го надвили.
В действителност между корабите на лайкдийлърите и хамбургската флота се разразило ожесточено сражение. За това свидетелствуват и досега запазените от онова време сметки на сенатското ковчежничество, с които — наред с един дар за адмирал Шоке от осемдесет сребърни марки — били заплатени значителни разходи за възстановяване на повредите по хамбургските кораби.
Писмени данни за числото на мъртвите от двете страни няма. Хамбургска хроника назовава 40 убити лайкдийлъри, за собствените загуби мълчи. Изглежда, че след завземането на флагманския кораб цялата останала флота на лайкдийлърите успяла да се спаси с бягство — въпреки гръмкото ликуване от победата хамбургчани отвели само 73 пленници. Екзекуцията на Щьортебекер и другарите му се състояла на 20 октомври 1401 година.
И за поцеса срещу Щьортебекер и пленените заедно с него пирати пред съвета на град Хамбург, и за неговата смърт народът сътворил легенда. Съдебното дирене траяло фактически почти половин година — то е доказано от сенатските сметки, които се намират в градския архив на Хамбург — и на всеки обвиняем била предоставена думата за защита. Щьортебекер се представил пред съвета като закрилник на бедните и доблестно защитил живота и делата си като лайкдийлър. Народното предание го изразява така: „Щьортебекер е славен момък. Вземаше от богатите, раздаваше на бедните люде.“
Пак според легендата на лобното място удовлетворили последното желание на Щьортебекер: да пощадят от брадвата всички негови бойни другари, покрай които той ще пробяга без глава. След като му отсекли главата, Щьортебекер уж изтичал до единадесетия. Едва когато палачът му подложил крак, обезглавеното тяло се препънало и се струполило на пясъка.
Непосредствено след смъртта на Щьортебекер се появила една народна песен на долнонемско наречие, която с многократни вариации се пеела столетия наред по цялото немско крайбрежие на Балтийско и Северно море. От нейния първоначален текст до нас е стигнала само първата строфа. Една редакция на песента с 26 строфи на литературен немски език произхожда от 1550 година. Нейният текст е запазен, ала не е идентичен с оригиналния и съдържа чужди на неговата същност прибавки. В хамбургския вестник „Свободен стрелец“ била публикувана в 1851 година една песен от пет строфи, която по своята простота и естественост е вероятно най-близка до някоя от формите, съхранени през вековете в паметта на народа: