Пиратство в Английския канал
IX
Името на известния капер от времето на ханзата Паул Бенеке е свързано с един необикновен кораб, каравелата „Петер фон Данциг“. Смята се, че той бил първата каравела на Севера. Бил френски ветроход и дошъл в Данциг към 1462 година. Спрямо местните хулки размерите му били почти двойни. Имал дължина 43 метра, ширина 12 метра и товароподемност 800 тона. Тримачтов, с ветрила на фока и гротмачтата и едно триъгълно ветрило на бизанмачтата, само на грота, висок 32 метра, той имал ветрилна площ 552 квадратни метра.
По време на престоя му в Данциг мълния ударила гротмачтата. Сметката на данцигчани за ремонта на кораба ще да е била порядъчно висока, защото френските собственици го оставили в залог. И от „Пиер Ла Рошел“, той бил прекръстен на „Петер фон Данциг“. Бил въоръжен със 17 топа и имал екипаж от 50 моряци и 300 морски пехотинци. Тогава градският съветник Бернд Павест получил командата на кораба със задача да води каперска война срещу Англия. Почти през цялото време Павест и корабът бездействували в пристанището на Брюге и затова скоро го заменили с Паул Бенеке. Както му поръчали, Бенеке конвоирал тежко натоварените ханзейски коги и ги откарвал невредими до Брюге или по-нататък през Английския канал. Покрай тая си дейност той се проявявал и като капер в Канала и пред източните и западните брегове на Англия. Абордирал множество кораби, ограбвал ги, а пленниците бесел на рейте безскрупулно като всеки морски разбойник. Имал дори късмета да плени краля на Англия Едуард VI, а наедно с него и лорд-мера на Лондон, които бягали в Холандия по време на благородническите вражди около войната на Двете рози. На края ханзата поверила на Бенеке върховното командуване на цялата военна флота. С фредекоги той се появил пред източния английски бряг, стоварил десантни войски и принудил Англия да сключи мир. С това Бенеке доказал, че бил не само способен капер и морски разбойник, всяващ навсякъде страх и ужас, а също и извънредно талантлив адмирал и флотоводец на ханзата подобно на прочутия с лошата си слава сто години по-късно Френсиз Дрейк в служба на английската кралица.
Понеже Бенеке не загубил главата си под брадвата на палача като повечето пирати, а в ранга на високопочитан гражданин се оттеглил на уличката на Светия дух в Данциг, военните му дела като капер и адмирал на официална служба засенчили неговите тъмни подвизи на единовластен морски разбойник.
Най-дръзкият му пиратски акт занимавал дори самия папа Сикст IV, който в една була обвинявал Бенеке в грабеж и убийство, а в съучастие — всички онези, които го прикривали. Историята била следната: В пристанището на Брюге Паул Бенеке открил кораб с необикновено богат товар, флорентинската галера „Свети Тома“. Не го смутило нито обстоятелството, че стоката се състояла почти изключително от църковни ценности, нито че между ханзейските градове и Флоренция царувал мир. В своите каперски писма Бенеке не притежавал ни следа от някакво право да нападне този кораб, а действувал като пират с правото на по-силния. Щом като „Свети Тома“ напуснал пристанището и се намерил в открито море, Бенеке със своя „Петер фон Данциг“ нападнал флорентинците. Флорентинският капитан отначало помислил, че германецът е сгрешил, и усърдно му показвал флага си. Ала Бенеке му извикал да си го прибира, тогава нямало да има повече основание за протести. На борда на флорен-тинеца избухнала ръкопашна битка, тринадесет флорентинци били убити и над сто ранени. За загубите на Бенеке не се знае нищо. Стой-ността на плячката била неимоверна и възлизала на много милиони марки в днешна валута. Най-ценния предмет от нея, един олтар от Ханс Мемлинг с изображението на Страшния съд, Бенеке подарил на черквата „Света Мария“ в Данциг. Цялата останала плячка продал на търговци от ханзейските градове. „Свети Тома“ заплавал под ханзей-ски флаг, ала скоро френски капери го пленили и го възвърнали на предишните му собственици срещу прилично обезщетение от 12 000 гулдена.