Под заглавие „Седемдесет и петима морски разбойници, обезгла-вени в един ден на лето 1458 в Данциг“ хрониката „Исторически лабиринт на времето“ описва как данцигчани гледали на пиратството, когато го упражняват други и когато се касаело за живота или кесията на някой данцигски патриций:
„Йонас Матцкен, датчанин, и Ян Хенриксен, швед, окачили своето дворянство по рождение на стената и станали морски разбойници, защото вярвали, че от грабежа и несправедливостта няма по-удобно средство да станат за късо време богати, едно вече обикновено явление по земята. Особено ревностно се занимавали те с този занаят през цялото лято на 1458 година. По това време един корабовладелец и гражданин на Данциг на име Ханс Вайнрих имал нещастието, плавайки със своя богато натоварен кораб през Зунд, да попадне в бдителните нокти на тези пирати. Щом данцигчани научили за това, изпратили множество кораби, приготвени за лов на морски разбойници, и пресрещнали безчестната разбойническа двойка под Борнхолм тъкмо когато тези завладявали един любекски кораб. Ала щом данцигчани се втурнали към тях с всички ветрила, те разбрали, че не ги чака нищо добро. Оттеглили се от любекския кораб и със своите две добре въоръжени пинки10 и с плячкосания по-рано данцигски кораб се приготвили за отчаяна отбрана. И понеже последният имал за екипаж млади и неопитни люде, той се предал тутакси. Сетне данцигчани поздравили двете пинки така нелюбезно, че мнозина били убити или ранени. Когато данцигчани хвърлили върху неприятелските кораби абордажните куки, пиратите не изчакали дори въоръжено нахлуване, а доброволно се предали. С това те постигнали само недълга отсрочка от смъртта, която трябвало да заплатят с още по-голямо поругание. Когато стигнали в Данциг, с тях се разправили набърже и без много церемонии и седемдесет и петима от тях били осъдени да подложат своите глави на палача, помежду им и двоицата благородни главатари. Присъдата биде изпълнена на 14 септември лето 1458 на поляната Доминик, а отсечените глави бяха набучени на колове по брега за назидание на другите. Останалите разбойници, повечето млади момци, които не се бяха натоварили с премного грехове, бяха изгнани от страната, а един доминикански калугер, който също се посветил на това нечисто поприще, бе предаден на манастира за наказание и за църковно покаяние.“
Английският канал и югозападният бряг на Англия, гдето Паул Бенеке извършвал своите мрачни подвизи и злодеяния, от столетия представлявал любим ловен терен на морските разбойници, също както Северно и Балтийско море. Съобщителните пътища с британските острови по необходимост водели по море, а освен това през Английския канал преминавали всички кораби, които от Балтийско и Северно море плавали на запад или още по-надалеч покрай Иберийския полуостров в Средиземно море или обратно по противоположния курс. Тъй като английските крале не се справяли с пиратските безчинства, та дори ги подпомагали или ги упражнявали сами, пиратите станали неоспорими господари на морето около цяла Англия, докато няколко английски града не се заели да си помогнат сами. Пет пристанища: Хастингс, Ръмни, Хайт, Доувър и Сендуич, към които по-късно се присъединили още Уйнчелси и Рей, сключили съюз под името „Петте пристанища“ с цел да пазят от морски разбойници югоизточните британски брегове и корабите, поели курс към пристанищата на съюза. Като отплата на короната английският крал им въздал правото да плячкосат всеки неанглийски кораб в Канала. Градовете и упълномощените от тях каперски капитани тълкували това право с такъв замах, че техни жертви ставали многобройни английски кораби, а други пристанищни градове се опълчили срещу корабите на съюза. Разразили се безчислени стълкновения и пиратството разцъфтяло по-силно от преди.
Западният британски бряг също станал сборище на пирати. И тук градовете се борили с тях, ала по същото време изпращали и капери към Бретан на френския бряг. Твърде скоро снабдяването на британските острови било застрашено, понеже нормандското население се отплащало за грабежа с грабеж и умеело пиратския занаят по море не по-зле от англичаните. При тези взаимни англо-френски разбойнически набези, осъществявани със или без покровителствени писма на кралските владетели, в еднаква мяра страдали и понасяли тежки загуби френските и английските търговци. Английският крал издавал писма за репресалии дори на частни търговци, които им давали право безнаказано да задържат стоката на френските търговци. Всичко това предизвикало такова необуздано пиратство, та вече никой кораб — независимо от националността му — не бил сигурен какво го чака от другия.
10
Пинка — тримачтов средновековен ветроходен кораб, срещан в Балтийско и Северно море. Б. пр.