И все пак не законодателството, не и жестоките наказания, а прехвърлянето на центъра на мореплаването в Атлантика след откриването на Америка сложило окончателен край на пиратството в Северно и Балтийско море и в Английския канал.
Какво търсел Колумб в Америка
X
Според традиционната историческа представа Колумб е герой, който открил Америка и наченал една нова историческа епоха. По-малко известно е, че той бил хвърлен в тъмница като играчка на дворцови интриги и умрял в бедност, почти съвсем забравен от съвременниците си.
И все пак защо по поръка на испанската корона Колумб потърсил презморски път към Индия и какво е сторил след приземяването на Бахамските острови? Отговорът на този въпрос дава да се разбере защо трябва да се спомене за Колумб в една книга за пиратството. Защото не желанието да се опознае светът накарало могъщите на онова време властници да стъкмяват експедиции по море, които позволили на Колумб да открие Америка, на Васко да Гама да заобиколи Африка и да стигне до Индия и на Фернандо Магелан да извърши първото околосветско плаване. Всички те били грабителски плавания към чужди брегове с единствената цел по държавна поръка да завладеят земи, да добият от тях злато, сребро, подправки и роби. Било повторение на всичко, което хилядолетия преди тласкало египтяни, финикийци и гърци към чужди брегове, което създало лошата слава на вандали и викинги, само че безкрайно по-жестоко и по-безмилостно, до заробването и изтреблението на цели народи. Всичко това ставало под знака на кръста и с благословията на папата, уж да обърнат към християнство езичниците, да отнесат единствено душеспа-сителната християнска вяра и в най-затънтените краища на тази земя. Ала това било противно лицемерие. Папите и кралете и техните услужливи помощници били алчни за злато и сребро като платежен еквивалент за все по-бързо развиващото се стоково стопанство в Европа. Венецианецът Марко Поло, като се позовавал на своя дългогодишен престой в Китай, разказвал за приказните богатства на тази страна, за храмове и дворци, чиито покриви били направени от чисто злато. Междувременно обаче турци и араби със своите завоевания в Близкия Изток поставили търговията с Индия и Китай под собствен контрол. Трябвало да се търсят нови пътища към Азия, и то към Азия на Марко Поло, за да се достигне до притежание на златото.
Понеже науката вече признала земята за кълбо, принципно се потвърдила възможността тя да бъде обиколена с кораб. Тази идея била подхваната от генуезеца Христофор Колумб, който предложил първо на португалския крал Хуан II и после на испанската владетелска двойка Фердинанд и Изабела да отплава с флота за Индия по западен курс, тоест да открие описвания от Марко Поло Китай. Договорът, който след дълги пазарлъци генуезецът изтръгнал от Фердинанд, не би бил лош, ако кралят на Испания го беше спазвал. Колумб ни представя този документ, в известна степен модифициран, като предисловие към бордовия дневник от първото си плаване:
„Техни Величества решиха да ме изпратят в страните на Индия, за да се опозная сам с князете, народите и местата, да проуча бита, нравите и склонностите им, та с това да се знае по какви пътища трябва да се поеме, за да се разпространява нашата най-свята вяра. Те ме въздигнаха в благородно звание, така че от днес нататък аз притежавам правото да се наричам дон. Те ме направиха велик адмирал на Океана, а също вицекрал и постоянен наместник на всички острови и континенти, които бъдат открити или завладени от мен. По-нататък те разпоредиха, щото моят най-възрастен син да бъде мой наследник и това да става по същия начин от поколение на поколение.“
В увода на бордовия дневник Колумб обаче не споменава, че владетелите обещавали да предоставят на него и потомците му за вечни времена една десета част от печалбата в търговията с тези страни. Естествено Колумб не можел и да подозира, че този договор, щом стане неудобен за краля на Испания, ще бъде ликвидиран с лапидарния израз: „За кралете не са задължителни договорите, сключени с техни поданици.“ Ала кралете не са неблагодарни. Като награда за откриването на цял един континент и като дял от грабежа на злато и хора в полза на испанската корона в Америка Колумб получил от испанския владетел почетен дар от 2000 дуката.