Многократно е описвано плаването на Колумб с трите прочути кораба „Санта Мария“, „Ниня“ и „Пинта“ от тръгването на 3 август 1492 година в Палос до акостирането на 12 октомври 1492-ра на един от Бахамските острови — по всяка вероятност Уотлинг. Ала едва след пристигането става ясно какво е търсил в действителност Колумб. Неподкупен свидетел за това е бордовият дневник:
Събота, 13 октомври 1492 година (първият ден след пристигането).
„Забелязах — и не само аз, — че мнозина индианци си пробиват носа и в така направения отвор поставят къс злато. Те разменяха златото, което очевидно за тях нямаше никаква стойност, срещу стъклени маниста, и то с голяма охота…“ Когато Колумб дочул от туземците, че на юг имало някакво царство, „гдето кралят ядял и пиел от големи блюда от чисто злато“, той завършва: „Натам ще отплаваме в най-скоро време!“
Понеделник, 15 октомври 1492 г. (след акостирането на острова, който Колумб нарекъл Санта Мария де ла Консепсион).
„И тук индианците ни срещнаха с дарове. Ние тутакси попитахме за злато и узнахме, че на един остров, който се намирал още по-далече на юг, туземците носели златни гривни на краката и ръцете си.“
Вторник, 16 октомври 1492 г. (по време на плаването към юг). „Аз открих още един голям остров, който нарекох Фернандия. Злато тук не намерихме.“
Четвъртък, 18 октомври 1492 г. (след пристигането на остров Саомето).
„На Саомето ние не намерихме нито злато, нито град, нито някакъв крал.“
Четвъртък, 1 ноември 1492 г. (след дълго странствуване Колумб е слязъл в Куба).
„Туземците ни донесоха плодове, изпреден памук и папагали. Ала аз забраних на моите хора да приемат каквото и да било, та да научат индианците най-сетне, че ние търсим само нукай — това е индианското название на златото — или пък било то и сребро.“
Петък, 9 ноември 1492 г. (след като в Куба Колумб се е запознал с картофите и тютюна).
„В други ден ще отплавам по-нататък. Всемогъщият ще ми помогне да намеря злато, подправки и нови страни.“
Сряда, 21 ноември 1492 г. (Колумб е посетил много други острови, навсякъде разпитвал за злато и разменил стъклени маниста срещу малко злато).
„От островите взех мнозина туземци на борда…“
Неделя, 6 януари 1493 г. (след като Алонсо Мартин Пинзон се отправил с „Пинта“ самоволно да дири злато).
„Ако Пинзон не беше избягал, ние щяхме да имаме на борда цели бурета, пълни със злато. Пинзон намери повече злато от мен. Половината задържа за себе си, другата половина раздели между екипажа. На борда той има и индианци и индиански момичета, които смята да продаде в Испания.“
Петък, 16 април 1493 г. (когато след завръщането си в Испания Колумб бил приет от испанската владетелска двойка).
„Трябваше още веднаж да разкажа онова, което бях вече докладвал писмено. Сетне показах донесените от нас съкровища, непознатите пъстри птици, редките животни и растения, златото на зърна, на самородни късове или преработено в украшения. Техни величества се удивляваха най-вече на индианците и индианките…“
За хода на второто Колумбово плаване сведения дават автентичните доклади на Диего Алварес Чанка и на Микеле де Кунео.
Според тях Колумб потеглил на своето второ пътешествие на 25 септември 1493 година. Под негова команда се намирали три големи кораба и 14 каравели. В сравнение с първото отплаване на 3 август 1492-ра, когато населението проклинало генуезеца като безбожен авантюрист и трябвало насила да натикат на борда испанския екипаж, картината сега била напълно променена. От писанията и разказите за първото плаване, предавани от уста на уста и раздути до неимоверни гротески, повечето испанци сега вярвали: плаването на Колумбовата флота води към Елдорадо, към острови от чисто злато, прорязани от реки, в които трябва само да потопиш кош, за да го изтеглиш пълен със златни зърна. А туземците се съгласяват охотно да разменят злато и скъпоценни камъни срещу стъклени маниста и огледала.
Кралят и кралицата на Испания също очаквали от това плаване на Колумб злато, и то повече злато, отколкото индианците дали доброволно при първата си среща с белите полубогове. Колумб знаел това, а знаел също, че такова злато могло да бъде изтръгнато от индианците само с насилие.
Плаването протекло при благоприятни метеорологични условия. Само една буря се разразила през втората половина на октомври над флотата, преди да отекне на 3 ноември викът „Земя!“, когато достигнали Малките Антили. Колумб пак потърсил островите, открити при първото плаване, открил и множество нови острови, намерил и силно жадуваното злато. Но за да изпрати златото в Испания, то трябвало да се изкопае от земята, трябвало да се построят златни мини. За да спечели време, Колумб натоварил част от корабите с проби от златоносна руда и я изпратил в Испания с обещание до краля и кралицата, че скоро ще им прати толкова злато, колкото желязо има в мините по брега на Биская. Като жива стока на борда на отплавалите кораби имало и индианци, роби се търсели винаги най-усилено по тържищата на Европа.