Ала с местното население Колумб срещнал по-големи трудности, отколкото очаквал. Индианците вече не се доверявали на белите. Горчивият опит, набран от миналите срещи, бил твърде богат, и те почнали да се бранят срещу плячкосването и поробването. Настъпили първите схватки, безнадеждни за индианците срещу добре въоръжените и снабдени с топове испанци. Хиляди и хиляди от тях били изклани като добитък и разкъсани от кръвожадните кучета. А ако алчността за злато на скитащите по всички посоки испански разбойници не бивало удовлетворена, те режели ушите на мъжете, изнасилвали жените и отмъквали младите индианци в испанските поселища като роби.
Но и от всичко това към Испания не потекли обещаните реки от злато и сребро. Затова по завръщащите се от Испания за Америка кораби крал Фердинанд заповядал на Колумб да форсира незабавно експлоатацията на златните мини и да праща всеки месец подробен отчет до кралския двор в Испания.
И въпреки това Колумб не можал да напълни корабите със злато и още веднаж изпратил през Атлантика 500 индианци, за да ги продадат на робския пазар в Севиля в полза на испанската корона. Добил все пак отсрочка, колкото траяло плаването на отиване и връщане през океана. През това време в безскрупулната им жажда за злато на испанските завоеватели хрумнала дяволска идея. Те наложили на местното население данък, който за индианците бил почти равен на смъртна присъда. Всеки местен жител, достигнал четиринадесетгодишна възраст, бил задължен да доставя всеки три месеца злато по мярка, колкото събира едно фландърско звънче. Главатарите тройно. Който заплати данъка, получавал едно медно кръгче, което трябвало да носи окачено на шията, за да се вижда отдалече. Залавяли и продавали на пазара за роби всеки, който нямал такова медно кръгче. Алтернативата злато или свобода не оставала на свободолюбивите индианци никакъв избор. Те били принудени да зарежат жалките си колиби, за да търсят само злато. Много хора умирали от глад, защото не можели да се грижат за прехраната си, други поемали отрова, за да се избавят от робство. Според отчета на епископ Лас Касас, който превел и бордовия дневник на Колумб, от 300 000 жители на Хаити по време на откриването му, в 1496 година останали живи 200 000, в 1508 година само 60 000, а едно преброяване в 1548 година показало, че аборигените спаднали на петстотин души, или коренното население на острова било практически изтребено.
В началото на шестнадесетото столетие потоп от авантюристи и обеднели благородници се излял от Испания през Атлантика в Америка. От Хавана в 1519 година Кортес се прехвърлил на бреговете на Мексико. С коварство и насилие той в течение на две години подчинил империята на ацтеките, които имали далеч по-високо културно ниво, избил нейните жители и разграбил страната. Неизмерим поток от злато потекъл от новооснования Веракрус към Кадис и Севиля.
В 1531 година Писаро проникнал в сърцето на империята на инките и — също като Кортес в Мексико — я оплячкосал и опожарил в името на кръста. В 1535 година той основал Лима с пристанището Каляо, за да отправя с кораби към Испания ограбените съкровища на инките. Това, което поколения ацтеки и инки били натрупали с дълговечен мъчителен труд, било сега разграбено, натоварено на кораби и през Атлантика докарано в Испания. След като коренните жители били докарани до просяшка тояга, експлоатацията на мините за благородни метали продължила с индианска работна сила, а по-късно с роби-негри. В течение на шестнадесетото столетие наличността на сребро в Европа нараснала пет пъти. Четири пети от европейските запаси на злато и сребро идвали от Испанска Америка. Общото им количество между 1500–1800 година възлизало на деветдесет хиляди тона. Цялото това богатство, пренасяно по море, по необходимост предизвикало появата на морско пиратство, което оставило далеч в сянка всичко досега познато в тази област.
Братята от брега
XI
Скоро след откриването на Америка Испания забранила на всички други народи да търгуват с новооткритите земи и острови и дори да пристъпват в тях. Испанският крал се позовавал на едно решение на папа Александър VI, който бил призован за арбитър, постигнал компромис между двете единствено признати от него колониални сили Испания и Португалия и гарантирал неговото спазване спрямо всички останали народи. На Португалия се отреждали всички земи, открити източно от четиридесет и шестия меридиан, а на Испания — всичко, което се намира западно от него, тоест цяла Америка с изключение на Източна Бразилия.