Сред изобилната плячка от каравелите на Кортес Жан Фльори имал късмета да залови комплект от карти за морския път до Антилите, който испанците държали в най-строга тайна. Като използвали тези карти, френските корсари надули ветрилата чак до Антилите и със своите кораби блокирали морския път. Те сега нападали испанските транспорти непосредствено в Карибско море и плячкос-вали испанските поселища по крайбрежието. В 1555 година френски пирати, предвождани от Жак дьо Сори и Франсоа льо Клер, ненадейно и отчаяно дръзко атакували Хавана, разграбили черквите и се оттеглили със страшно богата плячка. Английски „рицари на сполуката“ също намерили, може би още преди французите, пътя към Западна Индия. В 1518 година капитанът на една испанска каравела съвсем случайно открил в залива на остров Пуерто Рико един 25-тонен английски ветроход, снабден с топове. В Испания укорили пропуска на капитана и на испанския губернатор, че не спрели веднага и не абордирали кораба и не избили екипажа.
От многото най-вече неизвестни френски и английски пирати, които се отдавали на морски грабеж в Западна Индия или покрай испанския бряг, особено се прочул английският капитан Робърт Риниджър от Саутхемптън. Близо до Кап Винсенте, заедно с четири други английски кораба, той заловил и ограбил големия испански галеон „Сан Салвадор“. Изпратил плячкосаното злато в Тауър в Лондон и съобщил за случая на Британския коронен съвет. Риниджър обосновал пиратския си акт с това, че един испански съд му конфискувал преди известно време корабния товар, поради което ограбването на испанеца не било морско разбойничество, а обезщетение за понесената неправда. Post factum английското правителство му признало правото на репресалии. Риниджър получил капитанско право от британската марина и доходната длъжност митнически инспектор в Саутхемптън.
Срещу постоянно растящите нападения испанските галеони получили засилено въоръжение с топове и войници на борда. Освен това „Индийският съвет“ заповядал корабите да се съединяват в конвой, така наречените тогава „флотас“.
Военно защитените конвои плавали веднаж в годината по стария Колумбов маршрут за Хаити, точната дата зависела от годишното време и от посоката на вятъра. Там флотата се разделяла на две ескадри: едната към Веракрус в Мексико, втората към Панамския провлак, за Портобело. В тези пристанища разтоварвали докараните за колонистите стоки и испанските мисионери. Кервани от катъри осъществявали връзките с вътрешността на Мексико и с Перу, откъдето се връщали при галеоните в пристанищата, натоварени със злато и сребро.
Затънали над водолинията от съкровищата на Мексико и Перу, испанските кораби се събирали при Хавана и в конвой потегляли обратно през Азорските острови към Испания. Ала не минало дълго време и морските разбойници разузнали тая система и отвърнали на испанците със собствената им тактика. Щом флотата излизала от Куба в открито море, бързите ветроходи на пиратите следели тежкоподвижните галеони в конвоя. Изчаквали търпеливо момента, когато поради безгрижно маневриране, повреда във ветрилата, буря или неблагоприятен вятър някой галеон се отделял от конвоя. С неподозирана скорост те връхлитали тогава върху откъсналия се кораб и го ограбвали за миг. Пътуващите на него търговци, пък и моряците се надявали единствено на войниците, ала и те почти винаги бивали сразени от концентрираното нападение на морските разбойници.
За френските пирати настъпил мощен подем, когато Франсоа I им издал каперски писма срещу испанските кораби, за да подкрепят Франция в борбата с все по-засилващото се обкръжение на Хабсбургите. Във военна служба на френския крал особено се отличили моряците от Сен Мало, Диеп и Брест. Техните малки, пъргави кораби, дълги най-много до 35 метра, били въоръжени с 10 до 20 малкокалибрени топа и имали на борда си около 100 души.