Има документи от онова време за реда, по който каперите от Сен Мало разпределяли плячката. Когато влизали в пристанището, пръв на борда се качвал кралски офицер, който оглеждал плячката и определял десетината, полагащи се на краля като обезщетение за каперското писмо. Преди това никой моряк нямал право да слезе на сушата, нито някой външен да стъпи на борда. От останалите девет десети екипажът получавал за подялба едната трета, друга трета се падала на корабопритежателя или на компанията, а последната третина употребявали за покупка на провизии и за екипировка. Делът на екипажа се раздавал на отделни части. Дванадесет части получавал капитанът, осем кърмчията, две до четири се падали на помощниците, по една на матросите и по половин на новаците и юнгите.
Франсоа I бил принуден да преустанови издаването на каперски писма, когато след няколко последователни войни Карл V победил краля на Франция. Но Испания не получила спокойствие. На мястото на френските корсари излезли английски, тайно или явно подкрепяни от британската корона. Най-прочутите английски капери били Джон Хоукинз и Френсиз Дрейк. Двамата били роднини, предприели заедно множество пътешествия и за успехите им в служба на английската кралица били удостоени с благороднически сан.
Повечето френски капери също не се оттеглили на почивка. Ако преди грабели по поръка на краля, сега те го вършели по своя воля. Рискът оставал същият. Те окончателно преместили базите си в Карибско море и обогатили съсловието на „братята от брега“ с някол-ко забележителни фигури.
Хоукинз и Дрейк, пирати в служба на Елизабет Първа
XII
Няма никакво съмнение, че Хоукинз и Дрейк, както мнозина други британски мореплаватели, посветени в дворянски сан, честно са заслужили прозвището морски разбойници, понеже — без сянка от някакво право — грабели наред чуждите кораби, плячкосвали градове и черкви, изтезавали, убивали и насилвали както по време на война, така и в най-дълбок мир. Тези престъпления, извършени в такъв голям размер, не закарали авторите пред съда, понеже едновременно те търсели нови морски пътища, откривали нови земи и острови, създавали картографски материал и съзнателно или несъзнателно помогнали за изграждането на британската колониална империя. И едно нещо те никога и при никакви обстоятелства не забравяли: дали са действували със или без знанието на короната — винаги част от плячката, понякога половината, отивала в кралския двор.
Дрейк учил пиратския занаят при Хоукинз, негов осем години по-възрастен чичо. Хоукинз бил един от първите роботърговци, който карал негри от западноафриканския бряг, за да ги продава в Западна Индия. През октомври 1562 г. Хоукинз с три кораба — „Соломон“ (120 тона), „Суолоу“ (100 тона) и „Джонъс“ (40 тона) — и с по-малко от 100 души екипаж предприел първата си експедиция по африканското крайбрежие. Там плячкосал няколко португалски кораба, отвлякъл от тях 300 негри-роби и отплавал за Хаити, гдето ги разменил срещу кожи, захар и бисери. След завръщането си в родината Хоукинз подготвил второ плаване, за което кралицата му предоставила бившия ханзейски кораб „Исус от Любек“. С няколкостотин роби на борда той в 1565 година стигнал до Венецуела. Ала испанският губернатор му отказал разрешение за продажба на робите. В края на краищата с хитрост и сила, макар и с много мъчнотии, Хоукинз успял да размени „черната стока“ срещу злато, сребро, бисери и скъпоценни камъни. След като и това пътешествие било увенчано с успех, за 1567 година била подготвена трета, по-голяма експедиция. В своя дневник Хоукинз я описва така:
„На 2 октомври лето 1567-о нашите кораби «Исус» и «Миньон» с четири по-малки кораба отплаваха от Плимът. До 7-ми имахме хубаво време, сетне северно от нос Финистер се надигна голям щорм, който разпръсна нашата флота и унищожи големите лодки, които влачехме.“
След описание на бурята и няколко подробности около повторното събиране на флотата си Хоукинз продължава бележките си:
„При остров Гомера взехме вода, на 4 ноември плавахме покрай брега на Гвинея и на 18 ноември достигнахме Зелени нос. Тутакси стоварихме на сушата 150 души с тайната надежда да заловим негри. Ала с много мъки и загуби можахме да хванем само малцина. С отровните си стрели туземците ни причиняваха малки, но затова пък още по-опасни рани. Самият аз бях ранен. Доста време прекарахме на гвинейския бряг и до 12 януари старателно търсихме по реките от Рио Гранде до Сиера Леоне. През същото това време не взехме повече от 150 негри на борда.“
В помощ на Хоукинз дошъл тогава слепият случай. При една племенна разпра го повикали на помощ срещу обещание да му оставят като роби всички военнопленници. По време на битката с вражеското племе в ръцете на англичаните попаднали кръгло 300 пленници, така че Хоукинз можел вече да отплава към Западна Индия с около 500 роби на борда. Преди заминаването той предал на своя племенник Дрейк командата на 50-тонния „Джудит“, единия от четирите по-малки кораба на ескадрата. При продажбата на негрите в Америка пак възникнали затруднения. Затова Хоукинз свалил в пристанището Рио де ла Хача една дебаркационна команда, плячкосал и опожарил част от града и заплашил, че ще вземе на борда и ще превърне в роби гражданите, ако те не купят от него „черната стока“. Търговията веднага потръгнала.