Буканиерите-ловци стоят из горите и гъсталаците по цяла година, понякога дори и две. Сетне отиват на остров Тортуга да попълнят запасите си от барут, олово, пушки, ленено платно и тем подобни. Щом пристигнат, за един месец прахосват и изгуляват всичко, което са спечелили за една или две години. Пият ракията като вода, купуват си цяла бъчва вино, избиват чепа и го излокват до дъно за най-късо време. Денем и нощем се лутат из селото и чествуват бога Бакхус, докато им стига парата за пиене. Когато всичко е профукано до сантим и са направили и борчове, те се връщат обратно в гъсталака и отново стоят там една или две години.“
Когато числото на буканиерите на Хиспаньола се увеличило — на края те стигнали над шестстотин — испанците се опитали да ги прогонят от острова. Както преди индианците, те убивали ловците из засада или ги пленявали и продавали като роби. Ала буканиерите не били индианци. Със своята точна стрелба те успешно се отбранявали от испанските хайки и заплащали жестокостта с жестокост. На края изпратили срешу буканиерите генерал фон Делмоф от Сан Доминго с 500 войници. Ала онези били предупредени, примамили войниците в една пусия и ги избили до крак. Генералът също бил убит. След тази несполука испанците обърнали настъплението си срещу животните. Скоро подивелите стада свини и говеда били изтребени и буканиерите се видели натясно. Мнозина от тях останали на Тортуга и в 1630 година там била основана първата буканиерска колония. Тортуга се намира на 12 до 15 километра северно от Хаити. Островът, на площ около 300 квадратни километра, дължи името си на една планина, която му придава форма на гигантска почиваща костенурка, на испански тортуга. На острова също имало големи стада подивели животни, предимно говеда и свине, така че и тук буканиерите намерили препитание. Ала скоро испанците се прехвърлили и на Тортуга и разрушили поселището на буканиерите на брега. Пред нападенията на войниците буканиерите бягали в горите и след оттеглянето на испанците пак се завръщали на брега. Това продължило няколко години. В 1640 година хуге-нотът Левасьор с петдесетина свои сънародници построил на острова укрепен форт. Когато испанците отново дошли на обичайното си го-дишно посещение, те били обстрелвани от топовете на форта и много техни кораби били потопени. Посрамени, испанците се върнали в Хиспаньола. Левасьор станал френски губернатор на Тортуга и оглавил буканиерската община, която бърже загубила своя първоначален характер на чисто мъжко общество. От Европа, главно от Франция, на острова сега прииждали все повече жени, които за няколко седмици се омъжили. Буканиерите, които имали вече жени и дом, по правило се установявали за постоянно на сушата, а ергените излизали на грабеж по море.
Щом буканиерите се преселили от Хиспаньола в Тортуга, други още пирати от района на Карибите — преди всичко французи — избирали Тортуга за своя база. Те се обединили с пиратите-буканиери в своего рода общество, гдето важели определени правила на поведение. Те вече не се наричали „братята от брега“, а станали известни под името флибустиери. Тясната връзка и разделението на труда между буканиерите-ловци и пиратите се запазило както преди на Хиспаньола. Произходът на названието „флибустиер“ не е изяснен. Вероятно то се води от френската дума „флибот“, която означава лека лодка, понеже отначало, когато нападали испанските кораби в плитките крайбрежни води, много флибустиери използвали малки открити лодки. Те притежавали и по-големи ветроходи, които строели сами или пък вземали в плен, за да дебнат испанските кораби в открито море.
Френските губернатори на острова закриляли флибустиерите и им издавали каперски писма в името на френския крал. През краткото време, в което Франция не водела война с Испания, флибустиерите получавали своите каперски писма от Англия или Холандия. А когато по изключение и това не било възможно, флибустиерите водели срещу изконния враг Испания своя собствена война. На оплакванията на испанския посланик в Париж за пиратските набези на флибустиерите френското правителство отговаряло, че не се касае за френски поданици, и ако негово католическо величество може да хване тия хора, той може да прави с тях каквото си иска.