Понеже повечето капери не искали и след войната да зарежат тоя занаят, който без особена мъка носел толкова много пари, те се превръщали в обикновени морски разбойници. За да се справят с тази напаст, английският капитан Чарлз Джонсън, който по всяка вероятност сам е бил пират, дал през XVIII столетие на своето правителство следния съвет:
„По време на войната почти няма морски разбойници, понеже те действуват тогава като капери. Ако правителството назначи за капери неколцина морски разбойници и ги изпрати в акция срещу морските разбойници, не само ще намали тяхното число, но и ще ги изтреби до крак според поговорката: Ако искаш да хванеш разбойник, послужи си с разбойник! Но за да ги направиш послушни, остави на каперите цялата плячка, която те завладеят от пиратите, понеже този род люде ограбват без разлика приятел и враг.“
Разбира се, каперството не се упражнявало само от професионални разбойници, а и от мнозина истински патриоти, моряци и капитани на търговски и рибарски кораби, офицери и адмирали от военния флот, които вярно служели на своето отечество като капери.
За последен път каперството разцъфтяло през войните на Френската революция. От 1815 година европейските Велики сили не издавали повече каперски писма. И въпреки това Парижката декларация за морско право от 1856 година преждевременно обявила: „Каперството е и остава унищожено“; Съединените американски щати не подписали декларацията и по време на американската гражданска война каперството отново играло роля.
Твърде сродни с каперството били репресалиите3. За възстановяване на щети, причинени от чужда държава или чужд поданик, пострадалият получава от своята държава репресивно писмо. С това писмо той можел да действува като капер срещу кораби, плаващи под флага на провинената страна. За разлика от каперството репресалиите се провеждали и в мирно време. При това средновековно упражняване на право границата към пиратството се нарушавала почти редовно.
Безспорно връхна точка в историята на пиратството станали колониалните разправии между жадно устремените към възход западноевропейски буржоазни държави — Франция, Холандия, Англия — и откривателските страни Испания и Португалия. Под буржоазните лозунги „Свобода на търговията“ и „Свобода на морето“, родени в началото на XVII век, англичани, холандци и французи водели жестока борба срещу търговските монополи, които Испания и Португалия учредили в своите колонии, и срещу подялбата на света в полза на тия две държави, провъзгласена от папа Александър VI. И не на последно място това ставало чрез могъщо организирано каперство и пиратство.
И едва на края, когато новите колониални сили и преди всичко Англия си проправили път чрез война и пиратство, тъкмо те разтръбили новия принцип Pirata hostis humani generis (Пиратите са врагове на човешкия род), защото сега морското разбойничество застрашавало тяхната собствена търговия по море. Ала поради липсата на ефикасно международно сътрудничество пиратството се задържало още дълго време.
Едва с по-нататъшното развитие на буржоазното понятие за собственост през XIX век забраната на пиратството станала основен, макар и все още некодифициран принцип на международното право. Един проект за забрана и борба с пиратството, изработен в 1927 година от експерти, бил разискван в Обществото на народите, но не кодифициран. На края в резултат на конференцията на Обединените нации по морско право на 29 април 1958 година в Женева била подписана от всички засегнати държави „Конвенция за откритото море“. Като израз на съществуващите основни принципи в международното право тя съдържа много разпоредби за пиратството. Конвенцията влезе в сила на 30 септември 1962 година и задължава всички подписали я страни да си сътрудничат тясно за подтискане и унищожаване на пиратството.
Съставеното в Женева понятие за пиратството обхваща „… всеки противоправен насилствен акт, задържане или грабеж, извършени за частни цели от екипажа или пътниците на частен кораб или на частно въздухоплавателно средство в открито море срещу друг кораб или въздухоплавателно средство, или срещу лица или имуществени ценности“.
Въпреки тая тясна конкретна дефиниция пиратството дори и днес все още не принадлежи напълно на миналото.
Най-ранни исторически източници
II
Сведения за морско и крайбрежно разбойничество, както и за началото на мореплаването има най-напред от източното Средиземноморие, макар че хилядолетия преди това мореплаването и грабежът по море започнали по бреговете на Югоизточна Азия.
3
Репресалии — принудителни мерки, прилагани от една държава в отговор на неправомерни действия на друга държава. Б. ред.