Много успехи имал и флибустиерският капитан Бартоломей де Португеш. С малък барк, въоръжен само с четири топа, той абордирал край Куба един голям испански ветроход, но при завръщането в Ямайка бил пленен заедно със своя трофей от три испански военни кораба. Испанците откарали Бартоломей в Кампече на мексиканския бряг и набърже изправили него и другарите му на съд. Флибустие-рите били осъдени на смърт чрез обесване. Ала Бартоломей успял да избяга и след четиринадесетдневно скитане се довлякъл пеш до пристанищния град Тристе. Там с помощта на други пирати се добрал до едно кану, заедно с още двадесетима въоръжени мъже отплавал обратно за Кампече, в ръкопашен бой отново се сдобил с пленения по-рано от него кораб и изчезнал към Ямайка.
С един друг епизод се прочул холандският флибустиер Рок Бразилейро: След едно корабокрушение Рок заедно с 30 души от своя екипаж трябвало да се защищава от нападението на сто испански конници. Флибустиерите застреляли тридесет испанци и обърнали останалите в паническо бягство. Яхнали конете на избитите и галопирали до най-близкото пристанище, гдето завзели един испански кораб и благополучно отплавали в открито море.
Ексквемелин разказва следната история от зората на флибустиерската епоха:
„Между живеещите на Тортуга флибустиери бил и един французин, родом от Диеп на име Пиер Льогран. Името му се разнесло, когато в 1602 година с гребна лодка и 28 души екипаж пленил в Капо дел Тиброн, най-западната точка на остров Хиспаньола, вицеадмирала на испанската флота. Тогава още испанците не били открили Бахамския канал и трябвало да излизат в открито море през Кайкос, архипелаг югоизточно от Бахамските острови. С безшумно гребане в здрача флибустиерите наближили испанския военен кораб, който имал осем оръдия и 80 души на борда и се бил отделил от конвоя. Промъкнали се горе, завзели барутния погреб и нахлули в каютата, гдето изненадали капитана на кораба и вицеадмирала, които играели на карти. С насочени пистолети ги принудили да предадат кораба. Льогран спуснал на брега на Хиспаньола екипажа и адмирала, а с трофея си отплавал за Франция.“
Един от най-известните, ала и с най-мрачна слава флибустиерски капитан бил буканиерът Жан Давид Но, приел по-късно името Франсоа Л’Олонуа и наричан по-често Лолонуа или просто Лолона. Като младеж той служил три години като слуга при един буканиер и после го приели за пълноправен член на общността. Годините в дивите гори и постоянната опасност да бъде пленен от испанските копиеносци и жив изгорен поддържали у него необуздана омраза към испанците. След дълги години ловджийски живот буканиерът решил да стане флибустиер и да отплава по море. Като пират Лолонуа показал храброст и решителност и когато старият капитан паднал в боя, екипажът го избрал за свой капитан. Той плячкосал много кораби, ала в една страхотна буря загубил своя. Славата на непобедим каперски капитан го улеснила с помощта на френския губернатор на Тортуга да се сдобие бързо с нов кораб. След множество успешни пиратски набези корабът му заседнал близо до Кампече. Заради свирепата му жестокост спрямо испански пленници така били намразили Лолонуа, че всеки испански кораб и всяко испанско поселище се биели срещу него до последния човек. Когато испанците ги открили след корабокрушението, те съсекли целия екипаж. Само Лолонуа избягнал смъртта, като се нацапал с кръв и се скрил между труповете. Щом испанците си отишли, той навлякъл униформата на един убит испанец, спечелил в Кампече на своя страна неколцина роби и на едно кану всички опънали греблата към Тортуга. С подкрепата на губернатора Лолонуа пак сполучил да екипира нов кораб и докато испанците още празнували своята победа над страшния пират, Лолонуа със своя трети кораб вече дебнел край Хавана испанските търговци.