В 1682 година флибустиерската флота от седем кораба с десантен корпус от 1200 отчаяни смелчаци излязла в открито море и поела курс към Веракрус. Планът за превземането на града почивал на военна хитрост. Флибустиерите узнали, че в пристанището на Веракрус очакват пристигането на два кораба с какао. Грамон концентрирал целия си десантен корпус в два кораба, които във вечерния мрак под испански флаг влезли в пристанището. Измамата сполучила. Когато на утрото отворили градските порти, флибустиерите от мнимите какао-ви кораби почти безпрепятствено нахлули в града. По същото време останалите пет кораба се приближили непосредствено до пристанището и оттам открили огън по укрепленията. И чак врявата и шумът от боя в града и оръдейните залпове на флибустиерските кораби вдигнали гарнизона в тревога. Ала за организирана съпротива било твърде късно. Градът и крепостта паднали почти без бой в ръцете на флибустиерите.
Грамон тутакси заповядал да арестуват най-важните и най-богатите хора на града и да ги докарат в катедралата. Пред очите на ужасените пленници накарал да оградят черквата с бурета барут, за да може да упражни по-осезателен натиск върху преговорите за размера на откупа. По това време целият град бил подложен на грабеж по обичайния метод. Общата стойност на плячката се изчислявала над шест милиона талера. Флибустиерите не се задържали повече от двадесет и четири часа във Веракрус. Това също било част от тактическия замисъл на Грамон, понеже за това време испанците нямали възможност да докарат подкрепления. На борда подгонили и всички пленници, които не били платили откупа си. По обратния път потеглили и 1500 вързани испанци. В тази блестяща операция флибустиерите почти нямали загуби.
На връщане една кавга докарала ван Хоорн и де Грааф до дуел, в който ван Хоорн намерил смъртта си. И до днес не се спори, че ван Хоорн е умрял по време на операцията срещу Веракрус, но източниците различно предават времето, мястото и обстоятелствата около смъртта му.
В 1686 година Грамон потеглил срещу Кампече. Ала губернаторът на Тортуга дьо Кюси отказал да му издаде каперско писмо, понеже между Франция и Испания царувал мир, а и тъкмо тогава кралски чиновници разследвали как флибустиерите се снабдяват с такива писма. Те упреквали губернатора, че не изпълнявал нарежданията на Луи XIV: или да принуди флибустиерите да водят мирен и уседнал живот, или да ги прати на служба в кралската военна флота.
Затова дьо Кюси не могъл и не искал да отстъпи пред Грамон и дори го заплашил, че ще изпрати единици от кралската флота срещу корабите и хилядата и двеста флибустиери, събрани от Грамон и де Гра-аф. Грамон от своя страна настоявал за каперско писмо с аргумента, че ще защищава само правото на риболов, което испанците отказвали на французите. А ако това право бъде упражнявано точно пред Кампече, испанците ще го възприемат като провокация и ще се стигне до бой. Тъкмо това било намерението на Грамон и затова той се нуждаел от кралското писмо. А на колебанията на губернатора той отвърнал цинично: „Ние по никакъв начин няма да безпокоим мирните жители. Ще острижем овцата, без да й одираме кожата, тя няма и да гъкне.“
Грамон не можел да се откаже от проекта си, без да загуби своя престиж. Операцията била вече обсъдена и решена от флибустиерите.
Грамон и де Грааф с 14 кораба вдигнали ветрила и напуснали Тортуга. Хвърлили котва на рейда пред Кампече и с тежки лодки спуснали на брега 900 души. С оръдеен огън подпалили намиращия се в пристанището испански военен кораб. Атакували посред бял ден и въпреки това съпротивата на испанците била нищожна. Повечето жители на Кампече избягали с цялото си имущество по близките села. Флибустиерите предприели светкавични набези из околността, за да заловят пленниците и да изстискат от богатите хора укритите ценности. Там те се сблъскали с патрулни отреди на губернатора на Мерида, който ги изпратил срещу Грамон от своята резиденция, отстояща на 150 километра. В една схватка флибустиерите загубили 20 души, а двама попаднали в плен. Грамон предложил да ги размени срещу всички пленени от него испанци. Ако размяната не бъде приета, заплашил, че ще разстреля испанските пленници и ще подпали града.
Писмото с отговора на губернатора е запазено. То гласи:
„Свободни сте да палите и убивате. Испания е достатъчно богата да построи отново града. Има и достатъчно испанци да го населят пак. Но ние имаме и достатъчно войници, за да обуздаем и накажем разбойниците. С бандити не преговаряме.“
Грамон заповядал да обезглавят петима от заложниците и да изпепелят част от града. Ала испанецът останал твърд. Тогава Грамон събрал около себе си пиратите и устроил голямо тържество в чест на именния ден на краля Луи XIV. При настъпването на нощта наредил да запалят огромния склад с махагон в града, пожарът се разпространил навсякъде. Вместо да преговаря, испанският губернатор събрал военните си части и потеглил към горящия Кампече. Грамон не искал да се сражава. Натоварил плячката на корабите, освободил испанските пленници и отплавал. Грамон и де Грааф изпитвали боязън как ще ги приемат при връщането в Тортуга, нали се противопоставили на указанията на краля и в мирно време нападнали, плячкосали и изгорили един испански град. А губернаторът дори не хвърлил в тъмница двамата пирати, а само изпратил доклад до кралския двор. Вместо обаче заповед за арест за всеобща изненада от Париж пристигнали две грамоти. Грамон бил назначен за губернатор на френската част на Хиспаньола, де Грааф получавал френско поданство и назначение за върховен шеф на полицията при Грамон на Хиспаньола.