Соукинз не нападнал за втори път Панама, а се оттеглил на остров Табога. Оттук той абордирал и ограбил много испански кораби от „сребърната флота“, които плавали за Панама. Плячката, която на броявала около 50 000 монети от осем реала, откупили с охота испански търговци.
Испанците си взели бележка от присъствието на пиратите по западния американски бряг и при нападението им срещу Пуебла Нуева проявили неочаквано остра съпротива. Главатарят Соукинз загинал в боя, а флибустиерите трябвало да се оттеглят с големи загуби и без всякаква плячка.
Между тях отново избухнали крамоли и пак една част поела през Панамския провлак към източния бряг. Такива походи след успешни пиратски акции имали свои собствени закони. Плячката била вече поделена, всеки флибустиер разполагал със своя пай. Какво ще прави с нея било изключително негова лична работа. Можел да я загуби на зарове или да смени сребро срещу злато и бисери. По дългия стотици километри поход заграбените ценности отново сменяли своите притежатели, а често между печеливши и загубили в играта се разразявали кървави схватки. Изтощените и болните трябвало да намерят кой да им носи багажа, а понякога дори и самите тях, ако не искали да пукнат в страшната джунгла. А онези, които нямали вече какво да носят, искали купища пари, за да им станат хамали. Ако една такава група не успявала да си спечели благоразположението и подкрепата на индианците, била обречена на погибел, най-много десет процента от хората стигали до целта. Хугенотът дьо Люсан, участник във флибусти-ерски поход през провлака в XVII век, публикувал в Париж много жив пътепис за един подобен „поход на ужаса“.
Останалите на тихоокеанския бряг флибустиери стъкмили своя единствен кораб и вдигнали ветрила към чилийския бряг. Избрали си нов капитан — Шарп, и под негова команда направили няколко сполучливи удара, ала също нямали късмет при нападенията си срещу градове. Атаката срещу Арика пропаднала. И понеже главната причина за нахлуването им по западните брегове била представата, че тук те ще срещнат само богати и беззащитни транспорти и селища, всеки неуспех предизвиквал криза в ръководството. Смъкнали Шарп и дори временно го оковали във вериги. За нов капитан бил избран един стар буканиер на име Джон Уотлинг. Но въжделеното щастие не настъпило. Първо побягнали от три малки испански кораба. По съвета на Уотлинг нападнали повторно Арика и претърпели съкрушително поражение. Уотлинг, а с него и много още флибустиери загинали в боя. По време на новопоявилите се горещи препирни се стигнало до компромис между тези, които настоявали и занапред да грабят по бреговете на Пасифика, и онези, които искали незабавно да се връщат в Карибско море. Споразумели се да останат в Тихия океан още шест месеца и сетне покрай нос Хорн да сменят своите ловни терени с Атлантическия океан. И точно сега рогът на изобилието се изсипал върху Шарп.
Той кръстосвал наслуки океана близо до американския бряг и на 19 юли 1681 година на меридиана на нос Франсиско абордирал „Санта Розарио“. „На този кораб, писал по-късно Шарп, аз намерих един испански ръкопис с голяма стойност. Той описва всички пристанища, лоции, заливи, пясъчни плитчини, подводни скали и прагове на тихо-океанските южноамерикански брегове и дава указания как да се вкара корабът във всяко пристанище. Те (офицерите от испанския ветроход) искаха да го хвърлят през борда, когато за щастие аз го спасих. Испанците в един глас изкрещяха, когато взех книгата.“
Скоро след това, през август, флибустиерите решили да се завърнат в Карибско море. Минали покрай нос Хорн и покрай целия източен бряг на Южна Америка. Пристигането на остров Барбадос показало, колко се била изменила ситуацията във вреда на флибустиерите. Губернаторът отказал да ги пусне в пристанището. Те продължили плаването до Невис, където екипажът се пръснал. Шарп и неколцина от офицерите му отпътували с първия кораб като пасажери за Англия и предали на правителството откраднатия испански картографски материал. Още през октомври 1682 година на английския крал бил връчен луксозен екземпляр от първото английско издание на този забележителен географски труд.