XVIII
Към края на седемнадесетия век от Карибско море в Индийския океан изплували първите пирати. От столетия тук действували арабски, индийски и китайски морски разбойници. Основния камък на европейското пиратство в тази област положили английски корсари, които в спора между Португалия и Холандия за Индия играели ролята на третия, който печели. Английската кралица устроила радушен прием не само за Дрейк, който при своето околосветско пътешествие от изток на запад се отбил и в Индия. Елизабет поздравявала всеки английски пират, който успявал да проникне в тези води и да срази португалски и холандски кораби. В 1600 година тя подкрепила създаването на Англо-Остиндийската търговска компания, официално дружество за организиране на морско разбойничество, ласкаво наричано още от благородните си акционери „Оулд Лейди“ („Старата леди“). След буржоазната революция монополът на „Старата леди“ бил накърнен от основаването на Остиндийската компания. След известно време дворянство и буржоазия постигнали общо съгласие и обединили двете дружества. Наред с португалските и холандските ветроходи също и английските кораби в нарастващо множество транспортирали по море в Европа богатствата на Индия. А прииждащите от Карибите морски разбойници хвърляли око тъкмо на тези тъй наречени „индийски търговци“. Корабите на Великия Могул от Индия, които по правило докарвали поклонниците в пристанищата на Джеда в Червено море и на Мека в Йемен, също представлявали желана плячка. Западноин-дийските пирати се сблъскали в Индийския океан с конкуренцията на дезертьорите от португалски, холандски, английски и френски бойни и търговски кораби, отдали се самостоятелно на морско разбойничество. За оперативна база на пиратите служели Мадагаскар и няколко по-малки острова.
Един от най-прочутите корсарски капитани бил Томас Тю. Произхождащ от щата Род Айлънд в Нова Англия, за мнозина негови американски съвременници той бил високо почитан и уважаван гражданин, който отстъпвал евтино на бедните християни в Северна Америка онова, което отнемал от приказно богатия езически Велик Могул. А и в много случаи Тю също бил снабдяван с напълно редовни каперски писма. В 1692 година губернаторът на Бермудите му възложил поръка да нападне с два кораба и да разграби френските търговски фактории в Горе по устието на Гамбия14. Парите за експедицията били събрани от най-личните делови хора на Бермудските острови.
Ала Тю дори и не мислел да изпълнява тази опасна мисия заради губернатора и търговците. След като вторият кораб строшил мачта и бил загубен, Тю убедил екипажа да се прехвърлят в Индийския океан и там за своя сметка да събират по-добра и преди всичко по-безопасна плячка. С кораба „Приятелство“ той обиколил край нос Добра Надежда, взел на Мадагаскар провизии и прясна вода и залегнал на пусия в Баб-ел-Мандебския проток, на входа към Червено море. Тук скоро влязъл в сражение с един кораб на Великия Могул, който бил екипиран допълнително с още триста войници наред с редовния екипаж специално за борба с морските разбойници. Само с шепа хора Тю абордирал индийското страшилище, без да загуби човек. В ръцете му паднало необикновено богато съкровище от злато и сребро, на всеки от хората му се паднал дял от 3000, а самият Тю получил над 10 000 лири стерлинги. Той постъпил умно и изплатил десетократно на собствениците на „Приятелство“ от Бермудските острови получения в аванс капитал.
Мнозина от пиратите се побояли да се върнат у дома и помолили Тю да ги свали на Мадагаскар. Там образували малки общини, заживели в големи владения с жени от местното население, народили деца, набавили си роби. Не скъсали връзките си с пиратите и снабдявали корабите им с вода и хранителни припаси. След време, когато търговията с роби разцъфтяла, те продавали дори собствените си поданици. Капитан Чарлз Джонсън, който живял известно време на Мадагаскар, описал в своята „История на пиратството от осемнадесетото столетие“ живота на тези малки царе. Той твърди: „Нито един от тях не можеше да чете и пише, а самият им държавен секретар не разбираше от тия работи повече от другите.“
С остатъка от екипажа Тю се завърнал в Америка. Никой не го закачал за нищо. Купил си хубава къща близо до Ню Йорк и станал приятел на губернатора Бенджъмин Флетчър. Флетчър снабдил Тю и с официални каперски писма за второто му пътешествие по африканските брегове. Тю потеглил с флота от три кораба, флагманският бил пак „Приятелство“. Обиколил най-напред нос Добра Надежда и се отбил в Мадагаскар при старите си приятели. Тук се срещнал с Джон Ейвъри.