Ейвъри бил роден на село близо до Плимът. По море тръгнал млад и много години плавал на каперски кораби като щурман. Служил и като корабен майстор на „Дюк“, ветроход с 30 оръдия и екипаж от 120 души. По това време Испания и Англия водели в съюз война срещу Франция. Мнозина английски каперски капитани били наети от испанците, за да се бият в 3ападна Индия с французите. Един от тях бил капитан Джипсън от „Дюк“. Заедно с друг един ветроход корабът вече месеци наред бездейно лежал на дрейф пред Коруня и чакал заповеди. От осем месеца насам екипажът не бил получил пукната пара. Капитанът бил пияница и прекарвал почти цялото време на сушата. Ейвъри раздухвал растящото недоволство сред екипажа. Един ден се стигнало до бунт. Капитанът и приближените му били свалени на брега, за нов капитан бунтовниците избрали Ейвъри. Съставили си устав по примера на флибустиерските кораби и Ейвъри, наричан от екипажа с прозвището Дългия Бен, вдигнал котва и се отправил към Мадагаскар. „Дюк“, прекръстен сега на „Фейни“, спипал по пътя два кораба, и с тази малка флота Ейвъри пристигнал в Мадагаскар заедно с Тю. Двамата бързо се сдушили. Отплавали наедно към южния вход на Червено море, за да дебнат една флотилия от ислямски поклонници, идеща от Индия към Мека. Под закрилата на нощта част от по-клонническата флота пробила блокадата на пиратските кораби, при пукване на зората пиратите съзрели само два: „Фатех-Мохамед“ и „Ганг-И-Саваи“. Тю с „Приятелство“ се впуснал да ги преследва и скоро настигнал „Фатех-Мохамед“. Тъкмо екипажът на пиратския кораб се приготвял за абордаж, когато индийският кораб открил огън от всички оръдия. Тю бил смъртно ранен, а корабите му излезли от боя. Но преди още да напълнят топовете за нов залп, Ейвъри закачил „Фатех-Мохамед“ с абордажните куки и го принудил да се предаде. После се насочил към „Ганг-И-Саваи“, който притежавал силна артилерия, а на борда му се намирали 600 войници. Корабът принадлежал на фамилията на Великия Могул. Започнал многочасов топовен дуел, докато Ейвъри успял да докара кораба си до абордажна позиция. Когато след отчаяна битка пиратите завзели „Ганг-И-Саваи“, намерили там баснословни съкровища. Всеки обикновен член на екипажа, който наброявал 180 души, получил хиляда лири.
Нападението предизвикало голямо възбуждение в Индия и в Англия. Великият Могул заплашвал англичаните, че ще си отмъсти на техните фактории в Индия, и Остиндийската компания се уплашила за доходите си. Много от хората на Ейвъри били арестувани в Англия, когато продавали скъпоценности от плячката, и били изправени на съд за пиратство. Ейвъри успял да се укрие. В книгата си Джонсън съобщава, че при опита си да продаде ограбените диаманти Ейвъри уж попаднал на търговци, които го измамили. Изчезналият Ейвъри станал един от най-известните мъже на Англия. За него била написана комедията „Щастливият пират“. Народът вярвал, че той се оженил за дъщерята на Великия Могул и станал невероятно богат махараджа.
Официална Англия изпаднала в тревога от успехите на Ейвъри в Индийския океан. Заплахите на Великия Могул събудили сред акционерите на Остиндийската компания панически страх за печалбите им. Те настоявали пред правителството да изпрати в Индийския океан военни кораби, за да премахнат Ейвъри и другите пирати.
Правителството в Лондон, естествено, знаело, че пиратските набези в Индийския океан се организират вече не от Карибско море, а от Северна Америка, и ограбеното се продава също там под благосклонната закрила на мнозина губернатори. Приятелят на Томас Тю, полковник Бенджъмин Флетчър, губернатор на Ню Йорк и Масачузетс, изисквал по 700 лири стерлинги от всеки пиратски капитан за разрешението да продава своята „стока“ в пристанищата на губернаторството. Губернаторът сър Уилям Фипс канел каперските капитани да идват от Пенсилвания в Бостън, за да продават необезпокоявано плячката си.
Губернаторът на Бахамските острови Никлъс Трот получил от Ейвъри 7000 лири за разрешението да акостира там след последния си пиратски поход. Губернаторът на Филаделфия омъжил дъщеря си за един пиратски капитан, а в цялата провинция Ню Джърси нямало съд, който бил в състояние или имал желание да осъди макар и един пират.
Посред тази ситуация правителството в Лондон екипирало капер-ския кораб „Адвенчър Гели“, въоръжен с 34 оръдия и воден от капитан Уилям Кид. Корабът получил двойна задача: да залавя пирати, а между другото и френски кораби. В Лондон Кид съответно получил две различни каперски писма За екипирането на кораба били нужни 6000 лири, които били набрани от група благородници. Уговорили подялба на плячката по следния начин: 50% на капиталовложителите, 15% за Кид и за един таен съучастник в Ню Йорк, 10% били по традиция определени за краля, а останалите 25% представлявали паят на екипажа.