Когато корабът напускал Лондон, той бил спрян още на Темза от британски боен кораб. Офицерите подбрали 70 от най-добрите моряци от екипажа на „Адвенчър Гели“, който наброявал общо 150 души, и ги принудили да служат в кралската флота. Само с половината от хората си Кид пристигнал в Ню Йорк и там бил принуден да комплектува екипажа си от пристанищните кръчми и от всякаква сбирщина. Губернаторът Флетчър писал по този повод в Лондон:
„Всеобщо е тук мнението, че не ще бъде по силите на Кид да обуздае без заплата такава орда, ако пропусне целта, за която е изпратен.“
На 6 септември „Адвенчър Гели“ излязъл от Ню Йорк в открито море. Цяла година Кид безуспешно търсил по океана пирати или французи. Припасите на борда се свършили и екипажът узрял за бунт. На края Кид се впуснал в акция, макар и съвсем злополучна. Спрял един малък мавритански кораб и ограбил товара му — чер пипер. Вместо да преследва пиратите, сам той станал пират. Обаче намеренията му оставали неясни — полукаперски, полупиратски. След като нападнал много кораби, между които и пет френски, в началото на 1698 година Кид завзел един петстотинтонен ветроход — „Куета Мърчънт“, въоръжен с десет топа. И тук Кид ударил на камък, понеже корабът се намирал под английска команда и нападението развихрило голяма възбуда в Лондон. Интересите на Остиндийската компания пак били увредени, и то от кралски капер. Кид бил официално обявен за пират и изрично изключен от амнистията, която английският крал тъкмо по това време благоволил да даде за всички пирати източно от нос Добра Надежда. На Ейвъри също така изрично запретили да се ползва от амнистията.
А и със своя екипаж — както му предсказвали — Кид се видял в чудо. В една разправия с корабния канонир Уилям Мур капитанът се забравил и го пернал с едно желязо по главата. След плячкосването на кой да е кораб Кид по пиратски обичай тутакси поделял плячката между хората си — резултатът бил, че постоянно имало дезертьори. Каквото и да сторел, то все бивало наполовина, боязливо, двулично, непоследователно. По някаква ирония на съдбата тъкмо този Кид се превърнал за своите съвременници, а по-късно и в преданията просто в пиратски идол: дързък, решителен, жесток и преди всичко непобедим. Поети писали за него балади, а латернаджиите го възпявали като морски герой. Кид уж притежавал заровени нейде съкровища с неизмерима стойност. А нищо от това не е вярно.
Кид не променил характера си дори в края на своята кариера на капер и пират. Макар да знаел много добре, че го търсят като опасен престъпник, той отплавал за Лонг Айлънд и изпратил на новия губернатор на Ню Йорк Белмоунт известие, че носи на борда за лондонските капиталовложители 30 000 лири стерлинги и че съобщенията, които го заклеймяват като пират, са фалшиви. Белмоунт го удостоил с един празнословен отговор и с двусмислената формулировка, че щом неговият случай е ясен — както сам Кид твърди, — той може с чиста съвест да дойде при него.
Кид оставил при пазача на фара един сандък пълен със злато и отишъл при Белмоунт. Губернаторът му поискал незабавно да напише подробен отчет за своето плаване.
Само след два дни Кид бил арестуван и хвърлен в тъмница, а скоро и прехвърлен в Лондон, окован във вериги. След едногодишно следствие през май 1701 година се състоял съдебният процес. Кид бил обвинен в пиратство и в убийството на канонира Мур и признат за виновен. На 23 май 1701 година той бил обесен.
Бахамските пирати и кралската милост
XIX
Около 1703 година морски разбойници се промъкнали на Бахамските острови, тъй както по-рано на Тортуга и Ямайка. В лабиринта от хиляди острова, повечето ненаселени и често само стърчащи от вълните малки остри скали или рифове, островът Ню Провидънс станал главна база предимно на английските пирати. Той бил два пъти превземан от Англия. Колумб открил Бахамския архипелаг в 1492 година, но за испанците той си останал „безполезен“, та нали те извлекли в Хиспаньола цялото му коренно население индианци като роби в плантациите. От 1629 година на островите се загнездили англичани и започнали да използват роби-негри, най-евтината работна ръка. В 1677-ма испанците прогонили англичаните от островите, ала после ония отново се върнали. По време на войната за испанското наследство французи и испанци в 1703 година нападнали Бахама, изгорили града и пристанището на Ню Провидънс—Насау и пак се изтеглили, като заедно с плантаторите и робите-негри замъкнали като пленник със себе си и английския губернатор. На острова останали само неколцина от жителите му, които по време на нападението се укрили в горите. Островът Ню Провидънс и пристанището му Насау били идеални за морски разбойници. Търговията и корабоплаването все по-интензивно се премествали по североамериканските брегове и северното местоположение на Бахамските острови било географски по-благоприятно, отколкото всички предишни пиратски свърталища. Пристанището Насау предлагало сигурна защита за достатъчно голям брой плавателни съдове. Достъпът до него през една плитчина бил възможен за всички кораби под 500 тона. По-големите трябвало да заобикалят и да се промъкват през два тесни протока отляво или отдясно на разположеното пред него островче. Един форт на същото островче с леснина контролирал двата протока.