В Англия много добре разбирали значението на Бахамските острови. Не минали и две години след повторната им загуба и в 1705 година английската Горна камара приела една петиция до краля, в която между другото се казва: „… че пристанището на остров Провидънс може лесно да се отбранява и че е твърде опасно да се оставят тези острови в неприятелски ръце, ето защо лордовете от Горната камара молят Ваше Величество да предприеме необходимите стъпки, за да се овладеят островите отново.“
По същото време обаче английският крал имал други грижи. Освен това испанците и французите пак се били изтеглили, а и твърде е възможно, щото окупирането на Бахама от английски пирати да не е било съвсем неприятно за краля — той имал нужда от обиграни капери във войната срещу испанци и французи за испанското наследство през 1701—1713 година. Затова той преустановил всички мерки срещу пиратството, които и преди се провеждали твърде половинчато и непоследователно, и съвсем щедро започнал да раздава каперски писма на всеки, който поиска, а всички пирати искали такива писма. Как изглеждало това на практика се вижда ясно от съдържанието на едно писмо, което английски плантатор на Ямайка написал по онова време на свой приятел в Англия. Въпреки че на каперите било запретено да нападат противниците си в териториалните води на английските колонии (пет морски мили пред Ямайка), един капер под английки флаг пленил и ограбил множество крайбрежни плавателни съдове на плантаторите току до самия бряг.
В писмото по-нататък се казва: „След тези произшествия каперът завзел и един испански кораб, както той казва, с хубава сума пари на борда. Дали корабът е бил испански или английски, никой не знае, защото пред съда той не представи нито нещо испанско, нито каквото и да било друго. Изобщо не беше разследвано дали корабът не се е намирал в петмилната морска зона. Ако продължава така, каперите могат да последват от пристанището всеки от нашите собствени кораби и да вземат онова, което те сами намерят за добре… Всички тук са на мнение, че когато настъпи мир, ние ще бъдем в по-голяма опасност, отколкото сега пред неприятеля…“
Загриженият плантатор имал право. Когато войната за испанското наследство завършила с мирния договор в Утрехт от 1713 година, каперите, действуващи дотогава по поръка на кралете, отново се превърнали в обикновени морски разбойници.
Техният брой се умножил страшно. Ако в края на XVII столетие изглеждало, че пиратството в Карибско море е почти изтребено, сега то възкръснало на Бахамските острови като феникс из пепелището. В 1716 година губернаторът Споутсууд от Вирджиния писал в Лондон: „На Пю Провидънс се заражда гнездо от пирати. Чрез нашествието на разтурени хора от залива на Кампече, от Ямайка и от други места пиратите очакват и по всяка вероятност ще получат такова многобройно попълнение, че ако не бъдат разгонени своевременно, те могат да се окажат много опасни за британската търговия.“
По това време вече над две хиляди пирати се намирали в Насау. Разбойниците укрепили с няколко оръдия малкия остров пред входа на пристанището и сега спокойно можели да екипират и да ремонтират в него своите кораби. Новият подем на пиратството бил подпомогнат и от Навигационните актове, приети в 1651 година от Английския парламент, които практически разрешавали само на английски кораби да поддържат трафика с английските колонии. Този монопол предизвикал повишение в цените на всички стоки, превозвани по море, което карало североамериканските заселници да се обръщат към пиратите и да задоволяват чрез тях нуждите си от такива стоки.
Пиратите от своя страна били достатъчно умни да не се снабдяват с търсените стоки от английските кораби, които циркулирали между Англия и Северна Америка, а плавали по африканските брегове, преминавали дори и край нос Добра Надежда и разграбвали холандски и португалски, пък и английски кораби, плаващи на изток. Мощната и разпростряна по целия свят активност на пиратите събудила тревога и безпокойство у всички европейски правителства. В 1716 година английските власти се опитали да сплашат морските разбойници чрез закана. Те обявили: