„Уайтхол, 15 септември 1716 г.
По повод оплакванията, които Негово Величество е получил от много търговци, моряци и други лица, а така също и от губернатори на островите и от плантации на Негово Величество в Западна Индия, че морските разбойници са се умножили до толкова, та са направили несигурно морето не само край Ямайка, но и по бреговете на Северна Америка, и че ако не се предприеме нещо по този въпрос, търговията на Великобритания е застрашена да загине напълно, след зряло обмисляне и по предложение на Кралския съвет Негово Величество заповяда да се употреби военна сила, която да прогони веднаж завинаги тези морски разбойници.“
Следвал списък на кралската мощ във форма на поименно изброяване на 13 военни кораба с числото на оръдията им. Ако списъкът се разгледа по-зорко, тези кораби, всички от пети и шести ранг, се намирали отдавна в западноиндийски води, с изключение на три, които тепърва трябвало да заминат натам. Затова пък два кораба получили заповед да се завърнат в Англия. Прокламацията останала къс хартия. Нищо не се променило.
Затова Коронният съвет в Лондон отново се събрал в 1717 година и предложил на краля: първо, да назначи на островите някой енергичен губернатор, снабден с всички пълномощия, и, второ, да склонят пиратите доброволно да се откажат от своята дейност чрез кралска амнистия. Кралят се съгласил, последвала нова прокламация, която трябвало да приведе морските разбойници към послушание:
„След като получихме известия, че поданици на Великобритания от 24 юни на лето 1715-о насам са сторили много грабежи по море и са плячкосвали безразборно във вестиндийски води и из местата, където се намират Нашите плантации, което причини големи щети на търговците от Великобритания и на другите делови хора от онези места, и макар че употребихме достатъчно силна военна мощ за сразяването на споменатите пирати, за да довършим с още по-голяма сигурност това дело, Ние издаваме тази Наша кралска прокламация: Тук Ние обещаваме и обявяваме, че всички пирати, които преди петия ден на септември от лето господне 1718-о се покорят на един от Нашите държавни секретари във Великобритания или на наместниците-губернатори по Нашите плантации отвъд морето, получават кралската ни милост за всички разбойничества по море, извършени от тях до следващия пети януари.
Издадена в Хемптънкоърт на 5 септември 1717 г., в четвъртата година от Нашето царуване. Джордж Рекс.“
И тъй прошката била валидна за една година. Освен това се предвиждал срок от четири месеца за времето, през което прокламацията на краля щяла да бъде пренесена отвъд морето. Следователно пиратите разполагали още с достатъчно възможност да грабят и палят, а прошката на краля им била осигурена в аванс.
За нов губернатор на Ню Провидънс бил назначен Уудз Роджър, същият, който на каперско плаване с Данпиер обиколил света и по пътя пленявал и грабел не само испански кораби като големия ветроход с богато съкровище „Нуестра Сеньора“, но и много градове. Сам Роджър съобщава за свой един такъв подвиг при завземането на град Гуаякил:
„Домовете нагоре по реката бяха пълни с жени… Няколко от тях бяха скрили най-големите си златни огърлици, увили ги бяха по тялото, краката и бедрата си. Но в тези горещи страни жените са облечени много леко в коприна и тънък фин лен, та нашите мъже усещаха огърлиците, като опипваха дамите отвън.“
С големи подкупи Роджър откупил мълчанието около злодеянията му и благоразположението на двора.
Още преди Роджър да отплава от Англия, прокламацията била изпратена на Бахамските острови. И понеже куриерският кораб бил по пътя пленен и разграбен от бахамски пирати, информацията се разпространила светкавично. Мнозинството от пиратите се стекли в Ню Провидънс на съвещание, в което оживено обсъждали дали да приемат или да отхвърлят кралската прошка. Голяма част от тях предлагали да образуват независима република и да укрепят Ню Провидънс. В книгата си капитан Джонсън изброява редица пиратски капитани, които били по това време на острова и отхвърляли амнистията: Бен-джьмин Хорнигоулд, Едуард Тийч, Джон Мертъл, Джейкъб Лайф, Кристоф Уинтър, Никлъс Браун, Пол Уилямз, Чарлз Белами, Оливър ла Буш, майор Венър, Едуард Ингленд, Дж. Бърджис, Том Коклин, Р. Сейпл и Чарлз Вейн.
Но капитан Дженингз, главатар с голямо влияние на острова, предложил да приемат помилването безусловно. До общо съгласие не стигнали и събранието се разтурило без резултат. Капитан Дженингз и още 150 души напуснали Ню Провидънс още на следния ден. Те отплавали за Бермудските острови и се покорили на тамошния губернатор. Когато през май 1718 година Роджър встъпил в длъжността си на острова, най-напред получил едно писмо от пиратския предводител Чарлз Вейн. Корсарят очевидно възнамерявал да изпробва възможностите за тълкуване на амнистията и пишел: „Ваше Превъзходителство навярно ще разбере, че ние сме готови да приемем всемилос-тивата прошка на Негово Величество при следните условия: Вие ще търпите, докато всички ние продадем стоките и ценностите, които се намират в наше владение, и ще постъпим с цялото наше имущество единствено по наше усмотрение, както казва актът за амнистия на Негово Величество. Ако Ваше Превъзходителство е съгласен с това, ние сме готови да приемем милостта на краля. Ако ли пък не, ние ще се защищаваме.