Почти две години Тийч с шалупата си придружавал Хорнигоулд, докато един ден край Мартиника абордирали един голям френски търговски ветроход. Със съгласието на Хорнигоулд Тийч получил командуването на кораб, въоръжен с четиридесет топа, който прекръстили „Отмъщението на кралица Анна“. Това станало в 1718 година. Тогава Тийч се отделил от Хорнигоулд и продължил занаята на своя сметка. Хорнигоулд отплавал обратно за Ню Провидънс и се покорил на губернатора Роджър според кралската прокламация за амнистия. Първата плячка на Тийч станал един голям английски търговски кораб. Пиратите го разграбили напълно, свалили екипажа му на брега, а кораба запалили. Няколко дни по-късно нападнали английския боен кораб „Скарбъроу“, снабден с тридесет топа, който след много-часов артилерийски дуел побягнал към Барбейдоз. Тийч се отдалечил към южноамериканските брегове. По пътя срещнал въоръжената с десет топа шалупа, водена от пиратския капитан и бивш майор Стид Бонит. Известно време шалупата придружавала Тийч, ала един ден той взел майора при себе си на борда с твърдението „че за него, Бонит, който не познава трудностите и особеностите на професията, е много по-добре да се откаже от командуването на шалупата и на борда на по-големия кораб да се наслаждава на един спокоен живот според желанието и наклонностите си“.
Със съгласието на стария екипаж Тийч поставил Ричардс за капитан на шалупата, която носела името „Отмъщение“. Скоро те абордирали в залива на Хондурас барка „Приключение“. Екипажът му се предал без бой, Тийч го взел на борда на своя кораб, на „Приключение“ прехвърлил част от хората си, а за капитан назначил щурмана Хендз. Тийч притежавал вече малка ескадра от три кораба, с които кръстосвал западноиндийските води и пленил множество кораби с добра плячка. Ограбените стоки пиратите продавали в Северна Каролина, гдето интересът на обитателите към евтините пиратски стоки и разбирането, което губернаторът проявявал към пиратите, били твърде големи. Тогава Тийч си позволил един дързък пиратски акт. След като известно време практикувал грабежите си до самия бряг под носа на властите, той влязъл в пристанището Чарлстън и завзел намиращите се там осем кораба. Още преди самото нахлуване до брега пиратите абордирали един особено драгоценен трофей с памук, предназначен за Лондон, и с множество състоятелни пасажери на борда, между които и градския съветник от Чарлстън Семюъл Рейджър. Черната брада определил размера на откупа за всеки пътник и понеже медикаментите на борда се били привършили, изпратил до общинската управа капитан Ричардс с още трима пирати и един от пленените граждани и наред с паричния откуп за освобождаването на заложниците и за отстъпването на корабите поискал да попълнят аптеката му. Искането било поставено ултимативно. Ако не бъде изпълнено, той щял да отреже главите на пленниците и да ги прати на губернатора. Градският съвет свикал заседание и изпълнил исканията на пиратите. Тийч освободил пленниците и корабите. Преди това, наред с другите ценни стоки, той натоварил на борда си само злато и сребро на стойност 1500 лири стерлинги. След този успешен разбойнически набег Тийч решил да се раздели с неколцина от най-близките си довереници от екипажа и да ги измами с дела им от плячката. Изкарал своя кораб в плитчината край остров Топсейл уж за ремонт и заповядал да врежат в дъното и двете шалупи. Сетне под някакъв предлог взел един баркас и с още 40 души се махнал оттам. По пътя успял да свали на един пуст остров още 17 души, които навярно щели да загинат, ако два дни по-късно не ги избавил майор Бонит.
С остатъка от своите хора Тийч се смирил пред губернатора на Северна Каролина и потърсил прошката на краля. В действителност Черната брада изобщо не мислел да се отрича от пиратството. Спогодил се с губернатора на Северна Каролина Чарлз Идън, който на първо време му признал за трофей, взет от испанците, един кораб, плячкосан от Тийч още като пират. С него Тийч пак излязъл по море през юни 1718 година и кръстосвал пред Бермудските острови. Там абордирал един френски ветроход с пълен товар захар и какао. Никой от екипажа му не останал жив. Тийч завлякъл трофея в Северна Каролина и се заклел, че го намерил в морето без екипаж. На едно заседание на съвета под натиска на губернатора издали решение, че се касае явно за кораб, претърпял крушение, и по право принадлежи на този, който го е намерил. За да изключи всяко допълнително разследване, губернаторът разрешил на Тийч да изгори уж негодния за плаване кораб.