Черната брада се чувствувал в Северна Каролина абсолютно сигурен. Станал прословут със своите оргии и пиянски гуляи, които устройвал на сушата. След бермудския епизод решил да смени климата и с един кораб се посветил на нови грабежи по течението на реката Окракоук и във вътрешността на страната. Покачил цената на откупа, за да пощади плантациите от плячкосване и пожари. Капитан Джонсън твърди, че по това време Тийч се оженил за едно шестнадесетгодишно момиче. Той пише: „Зная от надежден източник, че тази била четиринадесетата жена на Тийч. Дванадесет от останалите били още живи. В поведението му към новата съпруга има нещо особено. Когато шалупата му била на котва, той я посещавал в плантацията, където живеела. Щом преспи с нея, принуждавал я в негово присъствие да се отдава и на още пет или шест заклети пияници, които непрекъснато водел след себе си.“ Понеже губернаторът на Северна Каролина прикривал всички злодеяния на своя приятел Тийч, пострадалите капитани на кораби, търговци и плантатори се обърнали към губернатора на Вирджиния с молба да залови или прогони разбойника и другарите му. Губернаторът свикал съвет, който издал прокламация за улавянето и унищожаването на пиратите. В нея между другото се казва:
„Лицата, на които се удаде да хванат пирати във времето от 14 ноември 1718 г. до 14 ноември 1719 г. в района между 33 градуса и 39 градуса северна ширина и до сто морски мили от брега или във вътрешността на провинциите Вирджиния и Северна Каролина, ще получат следното възнаграждение:
За Едуард Тийч, наричан капитан Тийч или Черната брада, 100 лири; за всеки пират-капитан на кораб, шалупа или друг плавателен съд 40 лири; за всеки лейтенант, корабен и квартирмайстер или дърводелец 20 лири; за всеки подофицер 15 лири и за всеки обикновен пират 10 лири.“
В подписаната от губернатора А. Споутсууд прокламация не липсвал пасажът: „Справедливо и славно дело е да се изтребват люде, които в качеството си на пирати са врагове на цялото човечество.“ Едновременно с оповестяване на прокламацията губернаторът поискал помощ от английската морска база на Джеймс Ривър. Там назначили Робърт Мейнърд, старши лейтенант от бойния кораб „Бисер“, да командува две шалупи със заповед да залови Черната брада. Капитан Джонсън описва добросъвестно епилога от живота на Тийч:
„На 17 ноември 1718 г. Мейнърд отплавал от Райкитън в Джеймс Ривър и на 21-ви вечерта в залива на Окракоук открил морските разбойници, лежащи на котва. Мейнърд задържал всички кораби, които го срещали или задминавали, за да не издаде предварително на Чернобрадия приближаването си. Ала Тийч бил вече предупреден от своя приятел Идън. Найдж, секретар на губернатора, писмено известил Тийч за подготвяната операция. Но пиратът явно не смятал, че положението е особено сериозно, защото на борда имало само 25 души, на които заповядал да подготвят кораба за бой, щом съзрат двете шалупи. Сам той заминал за сушата на гуляй. Поради множеството плитчини Мейнърд не посмял да доближи през нощта пиратския кораб и пуснал котва. Рано призори на 22 ноември, като следвали предпазливо пилотската лодка, двете шалупи се приближили до пирата на оръдеен изстрел. Тийч, който бил вече на борда заедно с целия екипаж, заповядал да вдигнат котва, за да маневрира по-лесно, и пръв открил огън. Първият дружен залп на пиратите улучил по-малкия боен кораб, комендантът и мнозина от екипажа били убити. Тогава Тийч с издути ветрила се втурнал към по-голямата шалупа, на която се намирал старши лейтенант Мейнърд. И корабът му се натъкнал на плитчина. Изхвърлили баласта през борда, изпразнили буретата с вода и той отново изплувал. От точната пушечна и пистолетна стрелба на пиратите Мейнърд загубил 20 души убити и ранени. На края и двата кораба, почти допрени един до друг, се понесли към брега. Тук пиратският ветроход пръв докоснал дъното, шалупата на Мейнърд се люшкала от борд на борд. Тутакси пиратите хвърлили множество от новоизнамерените ръчни гранати — бутилки, пълни с барут, олово и парчета желязо и с горящ запалителен шнур. Дим покрил палубата на шалупата, Тийч и 14 от хората му абордирали кораба на противника. Настъпил ожесточен ръкопашен бой. Старши лейтенант Мейнърд и капитан Тийч стреляли един срещу друг с пистолети, Тийч бил ранен. После заиграли сабите. Когато сабята на лейтенанта от кралската флота се строшила и Тийч вече замахнал да му нанесе смъртния удар, един от морските пехотинци го ранил тежко в шията. Черната брада обаче продължил да се сражава. Пиратът рухнал на палубата едва когато пистолетен изстрел на Мейнърд го улучил смъртоносно. По тялото му преброили 25 рани, пет от които от пистолетни куршуми. Мейнърд заповядал да отрежат главата на Тийч и да я окачат на рея-та.“