Екипажът на втория му кораб нямал по-добра участ. От пробития кораб хората били прибрани на един военен ветроход, разпознати като пирати и също екзекутирани.
В повечето източници се говори малко за вида на използваните от пиратите плавателни съдове. Джонсън също не надхвърля схемата на едно оскъдно описание на корабите с числеността на екипажа и броя на топовете. Едва шведският вицеадмирал Чепмън в своята издадена през 1768 година книга „Архитектура Навалис Меркаториа“15 дал подробни и точни данни за плавателните съдове на каперите от XVII и първата половина на XVIII столетие. Интересни са ясно предадените различия между еднакво големите каперски и военни кораби. Чепмън назовава следните данни.
| Военна фрегата | Каперски кораб | |
|---|---|---|
| максимална дължина | 164 фута16 | 160 фута |
| ширина по мидълшпангоута | 42,5 фута | 40,9 фута |
| конструктивно газене | 22,5 фута | 18,5 фута |
| товароподемност | 532 ласти17 | 396 ласти |
| водоизместимост | 78 090 куб. фута | 46 488 куб. фута |
При съпоставянето на тези данни е очебийно, че при почти еднаква дължина и ширина газенето, товароподемността и водоизместимостта, следователно и обемът на корпуса на капера, са значително по-малки от тези на фрегатата. Понеже дължината и ширината на един ветроход са решаващи за пропорциите на такелажа и оттам за действията с ветрилата, каперът като по-лек и с несъмнено по-малък корпус не ляга дълбоко във водата и при еднаква площ на ветрилата е винаги по-бърз от военния кораб. Затова пък бойната фрегата притежава на всеки от бордовете си по два реда топове, а каперът само един. Поради намаления брой на топовете екипажът на капера бил също по-скромен, а това оказвало влияние върху количеството провизии и вода, които трябвало да носи.
Каперският ветроход, който взема за пример Чепмън, има 40 топа, 28 от тях с тегло 28 фунта са по бордовете на оръдейната палуба, а на бака и на кърмата има по шест 6-фунтови топа. При 400 души екипаж провизиите стигали за пет месеца, а водата за два месеца и половина.
Флагманските кораби на най-известните пирати били обикновено подобни, като долните граници се движели между 200 — 300 тона, 20—30 топа и екипаж 200—300 души. Почти всякога пиратските кораби имали на борда гребла, за да маневрират по-добре и при безветрие да се приближават до противника. Превъзхождащите ги по огневата си мощ, ала по-бавни военни ветроходи не плашели твърде много пирата, понеже подготовката за всеки следващ залп на топовете траела над половин час, а точността на стрелбата върху отдалечен на по-голямо разстояние и свободно маневриращ кораб била съвсем нищожна. При своите нападения пиратите почти изключително се осланяли на абордажния бой. Оръдията се поставяли само за да изтощават нервите на противника или от близко разстояние да разрушават такелажа му. В никой случай корабът не бивало да бъде запален или унищожен, защото разбойниците ще останат без плячка. Докато при упоменатите плавателни съдове се касае за ветроходи с реи и с две, три или четири мачти, повечето пирати край североамериканския бряг използвали по-малки шхуни. В своята книжка Джонсън ги нарича „слупс“. А в „Архитектура…“ Чепмън привежда за тези пиратски ветроходи три примера:
| Каперски кораб I | Каперски кораб II | Каперски кораб III | |
|---|---|---|---|
| максимална дължина | 96 фута | 72 фута | 64 фута |
| ширина по мидълшпангоута | 23,75 фута | 19 фута | 21 фута |
| максимално газене | 11 фута | 8 фута | 9 фута |
| товароподемност | 66 ласти | 27 ласти | 30 ласти |
| водоизместимост | 7400 куб. фута | 3088 куб. фута | 3272 куб. фута |
| топове (3-фунтови) | 32 | 10 | 8 |
| чифтове гребла | 10 | 8 | 7 |
| провизии | 2 месеца | 2 месеца | 2 месеца |
| вода | 1 месец | 1 месец | 1 месец |
| екипаж | 100 души | 50 души | 50 души |
За тактиката на морските разбойници с ветроходи има едно описание на английския пират Хенри Мейнуорнинг, който приел прошката на краля и изложил пред правителството съвети как да изтребят пиратството. В доклада му между другото се казва: