„Малко преди разсъмване пиратите прибират ветрилата, за да се виждат един друг всички кораби, и чакат пред вятъра. После определят своя курс, така че ако бъдат забелязани от друг плавателен съд, той да ги сметне за търговски кораб, плаващ по същия курс. Ако се касае за няколко пиратски кораба, те още преди развиделяване се пръскат на около една морска миля. Не открият ли други кораби, пиратите плават по вятъра и се държат като обикновени ветроходи. Ако забележат зад себе си търговец, поставят възможно най-много ветрила, но същевременно спускат плаваща котва, за да намалят собствения си ход. Търговският кораб трябва да помисли, че плаващият пред него се страхува да не бъде настигнат.
Наблюдателните гнезда на мачтите са непрекъснато в действие. Пиратските кораби уговарят помежду си сигнали: кога да започнат преследването, кога да го зарежат, къде да се срещнат и как да се разпознаят отдалече.
По време на преследване те не се придържат към никакви постоянни правила. Стремят се само колкото е възможно по-бързо да се приближат до борда на преследвания кораб. Обикновено си избират флаг, подходящ за типа на кораба и за района, из който плават.“
Щом съглеждали плячка, пиратите се опитвали да я наближат откъм наветрената страна, за да имат по-добра позиция за маневриране. Ала най-често я преследвали в директен курс с превъзхождаща скорост право към кърмата. Дори и по-големите кораби на противника се намирали тогава в неизгодно положение, защото почти всичките им топове били разположени на оръдейната палуба по бордовете и не можели да ги насочват назад. А ако смени курса, за да даде залп от борда, противникът губел ценно време за тази маневра. Тя се провеждала само в последния момент, когато бягството изглеждало вече невъзможно.
По време на приближаването и двата кораба се подготвяли за предстоящата битка. Изнасяли барут от погреба, подреждали гюллета, в съдове с вода потапяли платнища за борба с пожари, заливали ветрилата с вода, за да не може лесно да се подпалят. Посипвали палубата с пясък, за да не се плъзгат от кръвта и водата по нея. На края хората получавали по глътка (а понякога и твърде повече!) ром за кураж.
Щом настигнел плячката, пиратът се опитвал да закачи носа на своя кораб за кърмата на жертвата. И преди всичко да натика здрав дървен клин в кормилото на нападнатия кораб, за да го лиши от способността да маневрира. Същевременно на палубата на противника запращали ръчни гранати, гърнета с огън и вонещи бомби. И веднага след това, въоръжени с пистолети и с щурмови саби с извито, здраво острие, пиратите нахлували на задната палуба на врага или трошели прозорците на кърмовата надстройка, за да проникнат в кораба.
Ако нападнатият търговски ветроход имал на борда си въоръжени пътници, концентрирали ги на кърмовата кула. Екипажът се събирал до мачтите, готов да извършва необходимите маневри с ветрилата. В наблюдателните кошове на мачтите от двата кораба седели изкусни стрелци със задача да премахват вражеските предводители. При всяко пиратско нападение върху търговски кораб разбойникът обикновено излизал победител в решителния ръкопашен бой след аборди-рането, освен ако не е попаднал в капан.
Когато преминавали в атака или приканвали противника да се предаде, пиратските кораби по стар обичай вдигали чер или червен флаг с мъртвешки череп и всявали страх и ужас. По английска традиция той бил известен под името „Джоли Роджър“ (Веселия Роджър). Някои смятат, че това название води началото си от арабското „Али Раджа“ (Цар на морето).
На пиратските кораби, които не принадлежали към никакво съдружие или общност, също царяла строга дисциплина. Като флибус-тиерските капитани и Бартоломю Робъртс карал всички пирати да се закълнат, че ще спазват следните правила:
1. При обсъждане на важни дела всеки има право да изкаже мнението си. Всеки има равни права върху плячкосаните пресни провизии и алкохолни напитки и може да ги консумира както намери за добре, освен ако общото благо не изисква да се гласуват ограничения.
2. По предварително установен ред всеки трябва да бъде извикан на борда на завладения кораб, за да си вземе нови дрехи извън своя дял от плячката.
3. На борда никой не бива да играе на карти или зарове за пари.
4. Светилниците и свещите трябва да се угасят в осем часа вечерта. Който след този час иска да пие, трябва да го върши на горната палуба.
5. Топовете, пистолетите и сабите трябва да се поддържат чисти и винаги годни за употреба.
6. На борда не бива да живее жена или юноша. Ако някой мъж промъкне на борда преоблечена жена, той се наказва със смърт.