Выбрать главу

7. Самоволното напускане на кораба или на определеното място в боя се наказва със смърт или със сваляне на някой пуст остров.

8. Забраняват се побоища и скандали на борда. Споровете трябва да се решават на брега с пистолет или сабя.

9. Никой не бива да напуска общността, преди всеки един да е спечелил дял от хиляда лири стерлинги.

10. Онзи, който по време на битка загуби крак, ръка или бъде осакатен, получава осемстотин долара от общата каса. При по-леки наранявания се заплащат по-малки суми.

11. Капитанът и щурманът получават от плячката по два дяла.

12. Музикантите могат в неделя да почиват, през останалите шест дни трябва да свирят за развлечение.

Който нарушавал тези правила, особено ако измами общността с един долар или повече, със злато, сребро или скъпоценни камъни, бивал за наказание свалян на някой пуст остров или на чужд ненаселен бряг.

Арудж и Хайредин Барбароса

XXIII

От кръстоносните походи насам между последователите на двете големи религии — исляма и християнството — се възцарила фанатична омраза. Оправдаващи своите действия с религиозни мотиви, те се избивали, ограбвали и заробвали един други в служба на единствено правата за всекиго вяра, а в действителност всеки застъпвал нагли политически и икономически интереси.

В 1453 година турците завладели Константинопол и разпрострели господството си над южните брегове на Средиземно море. В 1492 година маврите били прогонени от Испания в Северна Африка и подсилили там турската сфера на влияние. Наред е религиозната нетърпимост у арабите възникнало желанието да отмъщават за изгубените земевладения на Иберийския полуостров. И понеже скъперническата камениста североафриканска земя предлагала оскъден и горчив хляб само на малцина селяни и търговци, много пропъдени от Испания араби се опитвали да изкарват препитанието си от пиратство. По същото време и под предлог, че продължават „богоугодната война“ срещу мюсюлманството, испанските хидалгос започнали да нападат Северна Африка. В първото десетилетие на шестнадесетия век те завладели много градове по североафриканското крайбрежие и по островите, които се намират пред него, и ги укрепявали с фортове и гарнизони.

В Средиземно море и по-рано имало пирати: финикийци, гърци, римляни и араби. Ала когато по южните му брегове нахълтали испанци и турци, останала валидна само простата алтернатива: коранът или библията, християни или мюсюлмани. Пиратството се превърнало в съставна част от големите и нескончаеми войни, чиито страни принадлежали към двете различни религии, а те ги използвали за морално оправдание на своите цели. Предимство за маврите било, че добре познавали езика, търговските привички и морските съобщения на своя противник. Морското разбойничество у маврите или варварите, както по-късно в Европа нарекли арабското население на Северна Африка, било организирано твърде добре. Местните владетели обикновено се сподобявали с десет процента от получената при продажбата цена на плячкосаните стоки и от откупа за пленените християни. В замяна пиратите намирали сигурно убежище в пристанищата. Позволявали им и да продават свободно по пазарищата ограбените вещи и стоки, както и робите-християни. За екипажа на пиратския кораб или флота важели същите закони на дисциплината и подялба на плячката, както у християнските им събратя. Всеки капитан, наречен на арабски „реиз“, екипирал своя кораб на собствени разноски. Роби-християни обслужвали ветрилата и греблата. Надзирателите на борда били еничари, те съставяли и щурмовия отред за абордиране на вражески кораби. Щом напуснели своята база, пиратските кораби сваляли собствения си флаг и за маскировка го заменяли с флага на някоя европейска средиземноморска държава. Сражението започвало с гранатометигачи или с топовни изстрели, които приканвали противника да спре. Не се употребявали запалителни бомби, които иначе били много обичайни за морските сражения от онова време, за да остане плячката непокътната. Най-често използвани пиратски ветроходи били дау и шебека, които от XV столетие насам били въоръжавани с барутни топове на предната и на кърмовата кула.

В 1504 година арабски морски разбойници успели да завземат две големи бойни галери на папа Юлий II, които пътували със скъпоценен товар от Генуа за Чивитавекиа. Галерите плавали далеч една от друга и не били взели никакви предохранителни мерки. Край остров Елба се появил бърз ветроход и се устремил право към папския кораб, който се движел отпред. Едва когато ветроходът почти се опрял надлъж о борда на галерата и арабите, скрити дотогава под палубата, се готвели за абордаж, папските пратеници забелязали опасността. Ала било вече много късно. След кратка борба екипажът на галерата бил сразен, а оживелите тутакси разсъблечени. Пиратите надянали униформите на папските матроси и намалили скоростта на галерата, за да пресрещнат втория кораб. Военната хитрост успяла напълно. Втората галера се приближила и също била абордирана. Папските кораби останали с два по-малко.