Военните му у пиратски части проникнали и във вътрешността на страната. Те превзели град Константин и други далечни земи, които принудили да му плащат данък.
Въпреки голямата си известност и успехи Хайредин живеел просто и скромно, но никога не забравял с щедри дарове да си осигурява благосклонността на султана. В една френска морска история, излязла през 1841 година, описват Хайредина така:
„… Веждите му бяха рошави, брадата гъста и носът груб. Долната му устна бе широка, издадена презрително напред. Имаше нисък ръст, но притежаваше херкулесовска сила — само с една ръка можеше да държи двегодишна овца дотогава, докато я умъртви… Изключителното влияние, което той упражняваше върху своите помощници и екипажи от флотата, почиваше според мнението на венцехвалителите му както върху славата за храбростта и умението му, така и върху обстоятелството, че щастието неизменно го придружаваше дори и в най-главоломните начинания. Умен и храбър в атака, предвидлив и дързък в защита, неуморен в работата, нечувствителен към временни неуспехи, всички тези достойни за уважение качества се помрачаваха от пристъпите на безмилостна и хладна жестокост…“
Когато в 1526 година испанците отново предприели опит да си възвърнат Алжир, те осезателно почувствували нарасналата сила на Червенобрадия. Въпреки силната огнева подкрепа от испанската островна крепост Пенон пред Алжир и опасния за навигация, осеян с пясъчни прагове рейд, пъргавите ветроходи на Хайредин успели да абордират високите плавателни съдове на испанците. Битката била решена, когато Хайредин завзел испанския флагмански кораб, а испанският флотоводец попаднал в плен. Ала след боя Хайредин не влязъл в Алжир, понеже беят Ибн Гази заговорничел с испанците, а отплавал за Тунис. Почти три години Барбароса предприемал оттук пиратските си походи по море. В 1529 година той се появил със силна войска пред Алжир и окончателно се установил в града. Понеже от собствен опит се убедил в стратегическото значение на Пенон, не след дълго нападнал островната крепост и принудил тамошния гарнизон, наброяващ 500 души, да капитулира. Тогава наредил да разрушат крепостта до основи, а роби-християни я разнесли камък по камък и с тях издигнали в морето вълнолом от острова до континента.
Хайредин бил сега на върха на своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по североафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Реизите образували особена корпорация, която притежавала безчислени средства и голямо влияние. Мнозина от екипажите им били европейци, попаднали като моряци в плен, или преселници, приели исляма.
Седемнадесет години Хайредин Барбароса възглавявал държавно организирано пиратско господство над западното Средиземноморие, без нещо сериозно да го застраши. Когато турците се впуснали в поход към Виена, император Карл V удостоил генуезеца Андреа Дориа за адмирал на императорската флота в Средиземно море. Султанът пък повикал Хайредин в Константинопол, назначил го за велик адмирал на турската флота и се обърнал към него с думите: „Нека всички мои кораби се подчиняват на твоята заповед и да ти бъдат поверени бреговете на империята ми.“ С това турският султан, един от най-могъщите тогава владетели на земята, официално провъзгласил Хайредин за главнокомандуващ на османската военна флота. И все пак летописите, дори когато разказват и за по-нататъшната му дейност, неизменно го наричат „авантюрист и главатар на пиратска банда“, докато неговият противник Андреа Дориа е „роденият на 30 ноември 1468 година в Генуа, потомък на старинен благороден род, адмирал на служба при Карл V, един от най-великите държавници и герои на своето столетие“. Колко съмнително е това изложение, като се има пред вид, че Хайредин в продължение на шестдесет години останал верен на своя султан, а Дориа се биел за всекиго, който можел да му плати. Дориа служил не само на императора, а и на папата срещу императора, служил на Генуа срещу Франция, но и на Франция срещу своя роден град Генуа, сражавал се за Франция срещу Испания и пак за императора срещу френския крал Франсоа I.
Битките и сраженията между Дориа и Хайредин не донесли окончателна победа за никого от тях. След като Дориа извоювал цяла редица победи в източното Средиземноморие, Барбароса потеглил със силна ескадра по италианските брегове и всявал там страх и ужас. Ударил Дориа в Месинския проток и го преследвал чак до Венецианския залив. При повторното си нахлуване по италианския бряг в 1534 година оплячкосал Реджо и Генуа. Хиляди пленени християни попаднали на скамейките за гребци по галерите или били предлагани за продажба като роби на пазарищата в Алжир и Тунис. Гордо известил Хайредин на султана: „Онова, което сторих на Дориа съгласно Твоята заповед, е само скромно предястие за попарата, която съм му надробил. Това сражение бе само луната на моето слънце.“