В реда на откупването имало принцип: пръв трябвало да бъде откупен онзи, който най-дълго се намирал в робски вериги. Но не бивало да откупват страхливци. И затова изисквали да се документира поведението на всекиго по време на отбраната срещу врага. От откупване се изключвал онзи, който „доказано не се е защищавал, нито е искал да се сражава и действително да помогне на кораба“.
В останалите европейски държави също имало подобни институции като „касата на робите“. За всички внасяни в Англия стоки се плащала твърда свръхтакса, с тези пари се откупвали от робство английски моряци. Събирали пари и за жените на пленниците. На тая цел служело и едно решение на Долната камара, закъснелите за богослужение в черквите да се облагат с „грешни пари“. И все пак дори и с тези пари злоупотребили. Голяма част от събраните в Англия средства за откупване на заробени моряци съвсем не били употребени за тази цел, а изразходвани за снабдяването на военния флот. И за почти всички заинтересувани европейски правителства може твърдо да се каже, че тяхната вредна политика се заплащала със смъртта и с робската неволя на стотици хиляди моряци. Жертвите обаче предоставяли на милосърдието на обикновените хора.
Похищение на хора по африканския бряг
XXV
Икономическите корени на търговията с роби в началото на шестнадесетото столетие се крият в огромната нужда от евтина работна сила за новооткритите страни на Америка. Европейците и американците не били първите, нито единствените, които карали роби от Африка. Още египетските флоти, които плавали към Пунт, отвличали негри от селата по южния край на Червено море. От VIII столетие арабите основавали поселища по бреговете на Източна Африка, където товарели на кораби роби за Египет, Персия и Индия. До XIX век съществувал каналът, по който прекарвали роби от Занзибар до султаната Оман.
Прелюдията към търговията с хора от западноафриканското крайбрежие, която траяла над четири столетия, сътворили португалците. Когато Колумб изпратил на своите „най-християнски величества“ в Испания индианци-роби вместо очакваното злато, той само следвал примера на капитан Тристао Нунес, който от една експедиция през 1443 година по брега на Западна Африка донесъл четиринадесет млади африканци в дар на своя патрон принц Енрике Португалски. Като последица от тази случка било основано малко по-късно „Дружество за поощряване вноса на роби“ с немаловажното участие на принца в основния капитал и в печалбите и с набожното пожелание на негово височество „тази твърде желателна търговия да се извършва с толкова хуманност, колкото е възможно тя да се съгласува с успеха“. Кръгло 1000 черни роби били разпродавани всяка година на пазара в Лисабон и изпращани на работа в именията край града. След откриването на Бразилия от португалците крал Алфонсо V се обърнал към папата с молба да санкционира вноса на негри в Новите земи. Папата се съгласил и вместо 1000 сега 12 000 негри се продавали годишно на лисабонското тържище. Негърски транспорти поели и към испанските колонии. Понеже църквата се страхувала за душеспасението на току-що обърнатите в християнство индианци, търговията с роби била разрешена с папски едикт от 1501 година, но с ограничението, че за Америка може да се карат само негри, родени в християнски дом. Само след кратко време и това ограничение било вдигнато под предлог, че „покръстени арапи могат да съдействуват за обръщането на индианците-езичници в истинската вяра на Христа“.
За внос на роби в испанските колонии кралят сам раздавал пълномощия. След португалците, които първи доставили „черната стока“, такава привилегия добили в 1516 година нидерландците. Година по-късно част от монопола за срок от осем години получил великият церемониалмайстор на испанския кралски дом. След него „асиенте де негрос“, кралското разрешение за търговия с негри, преминало срещу скромната сума от 25 000 дуката в ръцете на генуезки търговци с правото да карат годишно по 4000 черни на западноиндийските острови. Прочутата фирма на Велзер в Аугсбург също придобила дялове в тази търговия.
И Англия не останала дълго време настрана от този тлъст гешефт. Капитан Томас Уиндхем бил първият британски моряк, който проникнал до гвинейския бряг. Когато се върнал в 1533 година у дома, той още не носел на борда си негърски роби, но толкова злато и слонова кост, че скоро спечелил подражатели в Англия. Само година по-късно капитан Джон Лок докарал на британския остров, наред с палмовото масло и слоновата кост, първите петима негри. Но решителната разруха в испанския и португалски монопол на търговията с роби донесъл само след няколко години Хоукинз. В 1588 година, след като британската флота разгромила „непобедимата испанска армада“, кралица Елизабет дала на група търговци монопола за търговия между английските владения в Африка и Западна Индия, включително и за търговията с роби. Тогава била образувана и „African company of Merchant Adventurers“, Африканска търговска компания.