ваши предани Томас Лейлънд и Сие
Пост скриптум. В случай че плените гвинейски кораб с роби на борда, изпратете ги на фирмата «Боугл, Джоп и Сие» в Кингстън, Ямайка.“
Заръките били приети от капитана с подпис в главната книга на фирмата:
„Потвърждавам, че получих от фирмата «Т. Лейлънд и Сие» задачите, чийто заверен препис ми се представи, и аз поемам да ги изпълня, както и всички следващи поръчения, като се изключат само опасностите по море, за доказателство на което се подписвам на този ден, 18 юли 1803 година.
Главната книга съдържа също така сведения за хода на пътешествието:
„Тримачтов ветроход «Ентърпрайс»“, първо плаване.
20 юли 1803 г. Потегли от Ливърпул.
26 август. Спря испанския бриг „Сан Агустино“, с кап. Хосе Антонио Итуно, на 22°04′ северна ширина и 26°14′ западна дължина. Пътува от Малага за Веракрус. (Корабът пристигна на 25 октомври в Холихийд)
10 септември
Плененият от французите „Джон“ от Ливърпул бе върнат на 04°20′ север и 11°10′ запад с 261 роби на борда. (На 2 ноември този кораб пристигна в Доминика.)
23 септември
„Ентърпрайс“ пристига в Бони.
25 ноември
„Ентърпрайс“ отплава с товар слонова кост и 418 роби на борда за Западна Индия. 6 декември
„Сан Агустино“ отплава от Ливърпул. 19 януари 1804 г.
„Ентърпрайс“ пристига в Хавана и доставя на фирмата Хоакин Перес де Уриа 412 роби: 194 мъже, 32 младежи, 66 момчета, 42 жени, 36 девойки, 42 момичета. 19 умрели, едно момиче, страдащо от припадъци, не можа да бъде продадено. 28 март „Ентърпрайс“ отплава от Хавана.
26 април
„Ентърпрайс“ пристига в Ливърпул.
Главната книга на фирмата показва, че след приспадане на разходите за екипиране на кораба и стоки за размяна в размер на 17 045 лири, 2 шилинга и 5 пенса, както и на всички други разноски, включително амортизации, заплати на екипажа, провизии, мита, премии и комисионни, от цялото пътешествие е добита чиста печалба от 24 430 лири, 8 шилинга и 11 пенса, и то само за девет месеца.
Йоахим Нетелбек, пруски патриот и роботърговец
XXVII
Известният пруски патриот Йоахим Нетелбек (1738—1824) е плавал по море много години, между което и на холандски кораби за роби. В своята книга „Един мъж“ с подзаглавие „Чудноватата биография на мореплавателя и честния гражданин Йоахим Нетелбек, разказана от самия него“ той картинно описва едно пътешествие.
„… и се споразумях с фирмата да постъпя като старши щурман на един съвсем нов кораб на име «Кристина» с капитан Ян Хармел на плаване за брега на Гвинея… Преди да продължа своето животоописание и да се върна към малките приключения, с които се сблъсках на африканския бряг, нека благосклонният читател ме извини за начина на живот, който поех оттогаз нататък. Как, ще си каже може би той сам на себе си, Нетелбек е станал роботърговец? Как се е помирило неговото честно померанско сърце с този срамен занаят? — Тъкмо там е работата, че по онова време този занаят далеч не беше срамен и не се ползваше с такава лоша слава, както днес, когато особено в Англия на търговията с роби се приписва (и не съвсем без право) прозвището «позорно петно на човечеството» и за нея се говори в парламентите и когато тя поради настойчивата врява или е съвсем изчезнала, или се практикува с благотворни ограничения, но и старият Нетелбек сигурно не е последният, който изпитва сърдечна радост от нея. Ала преди петдесет години тази грозна търговия с хора се смяташе за професия като всички други, без да се рови много човек дали е законна или не. Който се посветеше на тая търговия, очакваше го сурова и тежка служба, но и сносна печалба. С нея не бе непременно свързана варварска жестокост спрямо купения човешки товар и такава се срещаше само в отделни случаи; аз от своя страна никога не съм попадал в такова положение… И тъй, ние продължавахме нашето пътешествие, съгледахме Мадейра и Тенерифе, преминахме островите Зелени нос и на 24 декември съзряхме брега на Гвинея при четири градуса и десет минути северна ширина, излязохме отначало към Сиера Леоне и накрай на 4 януари 1772 г. хвърлихме котва пред нос Месурадо.