За да се разберат по-добре следващите редове, ще бъде необходимо да добавя няколко слова за начина, по който се вършеше тогаз от холандците тази негърска търговия.
Понеже тук людете се смятат за стока, за да ги размениш срещу произведения на европейските изкусни занаяти, най-главното е да се изберат такива неща, които ще бъдат от най-незаменима нужда или ще представляват лукс за черните. Пушки от всякакъв вид и барут в малки буренца от осем до тридесет и два фунта заемат тук първото място. Почти също толкова желан беше тютюнът, нарязан или на листа, наедно с пръстени лули и коняк. Басми от всички сортове и бои на парчета по двадесет и един лакътя, както и басмени или ленени и копринени кърпи, свързани заедно от шест до дванадесет. Не биваше да липсва добър запас от ленени парчета три лакътя дълги и наполови-ната широки, които се носят тук като престилки. Остатъка от товара изпълваха дребни шевни артикули, малки огледалца, ножове от вся-какъ вид, пъстри корали, шевни игли и конци, фаянс, кремъци, рибарски въдици и тям подобни.
Веднъж свикнали да получават от европейците тия разнообразни неща, африканците от крайбрежието, пък и дълбоко от вътрешността на страната не могат и не искат да се лишават от тях и затова непрекъснато мислят как да се снабдят и какво могат да дадат в замяна. И цялата страна е всякога разделена на партии, които са постоянно на нож, и когото пленят, продават го тутакси или на черния роботърго-вец, или го карат направо на европейския кораб за роби. Често дори когато такава военна плячка им липсва, а те се нуждаят от нови запаси стока, главатарите им, които упражняват деспотическа власт над своите поданици, грабват онези, които не са им толкова нужни, а се случва и баща да мъкне за продан на пазара за роби детето си, мъжът жена си и брат брата си. Лесно може да се проумее, че при такива гра-бителски походи не липсва жестокост от всякакъв род и че всички тези страни се намират в най-окаяно състояние. Ала също тъй трудно може да се отрече, че причината за цялата тази окаяност произхожда от европейците, които чрез своето ревностно търчене подир човешката стока са я подклаждали и поддържали.
Техните кораби, екипирани специално за тая цел, обикновено кръстосват надлъж по целия бряг на Гвинея и се държат винаги на около половин миля или малко повече от сушата. Щом ги зърнат негри, които имат за продан роби или слонски бивни, запалват на брега огън, та с издигащия се дим да дадат на кораба знак да хвърли котва; по същото време те се хвърлят в своите канута и идват на борда да позяпат изложените за мостра стоки. Преди да се отдалечат, те обещават, че пак ще дойдат с богат запас от роби и слонски бивни, ала твърде често не могат или не искат да удържат на думата си. Но обикновено пак идат със стоката си на следното утро, то е най-удобното време на деня за такава търговия. Защото всяка нощ там духа вятър откъм сушата, а щом пукне зората, утихва и до обед морето е спокойно. Сетне пак се надига вятър откъм морето, прибоят се разбива вихрено и необуздано в пясъците на брега и малките канута на черните не могат да пробият към морето. Лодката с робите за продан обикновено се придружава още от половин дузина други, натъпкани с множество хора, и всичките имаха дял в нещастната стока. Само че на борда пущаха осмина или най-много десетина от цялата тая тълпа, докато останалите се тълпяха в своите канута около кораба и вдигаха врява до бога.
Сетне вдигаха на борда и пленниците, за да ги разгледаме по-отблизо. Лактите на мъжете бяха тъй здраво завързани на гърба, та често по ръцете и хълбоците им се стичаше кръв и гной. Развързваха ги чак горе на кораба, за да може корабният лекар да ги прегледа основно, дали не са осакатени и освен това имат ли здрави мускули и дали са напълно здрави. И едва сега се отваряха същинските преговори, но не преди да се раздадат обилно на всички — на продавачите на палубата и на другарите им в канутата — тютюн и лули, за да бъдат весели и в добро разположение, а и да бъдат по-лесно измамени.
Пресмятахме европейските разменни стоки по най-високата им покупна цена у нас и винаги с една прибавка от двадесет и пет процента и по тази тарифа един напълно здрав и свестен мъжки роб струваше около сто холандски гулдена, момче на дванадесет години и повече се плащаше с шестдесет до седемдесет гулдена, приблизително на същата цена се купуваше и жена-робиня. Но ако тя още не беше раждала и гърдите й бяха по младежки твърди и гъвкави (а природата не е пренебрегнала негърките в това отношение), то нейната цена се покачваше според обстоятелствата до сто и двадесет или сто и четиридесет гулдена. Продавачите показваха парче по парче вещите, които им допадаха измежду изложените стоки, а пък холандецът-купувач усърдно се справяше със своя ценоразпис, та да не прехвърли според приетата тарифа деветдесет гулдена, като пресмяташе и почерпката с ракия, тютюн и лули. И щом откажеше да донади нещо повече или подхвърляше още някой къс басма, то разликата до поисканата за роба цена се изравняваше с дреболии и на края с един подарък от ножове, малки огледалца и корали. Едва ли има нужда да се споменава колко спорове, проклятия и врява се вдигаха до желаното приключване на сделката, понеже този от негрите, който водеше пазарлъка — а понякога те биваха двама или трима, — непрестанно се съвещаваше със своите другари в канутата и им обясняваше, а всички те еднакво живо се интересуваха от хода и успеха на преговорите. И щом най-сетне получеха в замяна своите стоки, те пак се тъпчеха в лодките и весели, в добро разположение на духа и приятно замаяни, със силни викове бързаха към брега.