Игрите, лудориите и шумът траят до към три часа следобед, когато пак настъпват приготовленията за втора трапеза, само че вместо ечемичен булгур сега се вари бакла, смачква се на гъста каша и се подправя със сол, чер пипер и палмово масло. Начинът на хранене, миене, избърсване, поене и разтребване остава същият, само че всичко се върши още по-бързо, защото непосредствено след тях забиват там-та-мите за веселия танц. Всички са като наелектризирани, възторг блести във всеки поглед, телата изпадат в движение, екстаз, скокове и бойни пози, сякаш виждаш пред себе си изтървани от лудница. Но жените и девойките се отдават най-страстно на това удоволствие, а за да умножат веселието, скачат дори капитанът, щурманите и матросите заедно с най-лудите от тях — нали черната стока трябва да пристигне до местоназначението си свежа и бодра.
Към пет часа най-сетне веселбата завършва и който е скачал най-много, получава още една глътка вода за разхлаждане. И когато слънцето клони на заник, чува се вик: «Приготвяй се за сън под палубата!» Всички се отделят според пола и възрастта и се натикват в указаните им, напълно разделени помещения под палубата. Отпред вървят двама матроси и отзад един щурман, които внимават да се спазва точно нужният ред, защото пространството е толкова тясно, че те лежат като херинги в консервна кутия. Жегата скоро става непоносима до задушаване, пресен въздух навлиза само от люковете, снабдени с решетка.
Стълба води до един отвор в решетката, тя е широка толкова, че на нея да застанат двама души. Отпред цялата нощ стои на вахта матрос с гол ловджийски нож и пуска навън само по двама, ако ги гони някаква нужда. Върналите се рядко намират своето място така, както са го оставили, и през цялата нощ шумът и кавгите нямат край. А още по-неспокойно е при жените и малките. Често пъти се налага бичът на края да въдвори мир.
Избират се обикновено шест до осем млади негърки с хубави фигури да обслужват каютите. Те спят също там наблизо и се хранят с остатъците от капитанската трапеза. Облагодетелствувани в сравнение със своите сестри, те не само събират всевъзможни дребни подаръци, като басмени престилки, панделки, корали и други дрънкулки, с които се кичат подобно на маймуни, а матросите шегаджии ги удостояват с почетни имена като «придворни дами» или им прикачат шеговити прякори. Но през деня те с удоволствие се смесват със своите другарки на палубата, гдето веднага около тях се събира възхитен кръг, а те в средата се пъчат от гордост.
Известно е, че всички тези нещастни същества от двата пола идват голи-голенички на борда, и ако сами те не чувствуват никакъв срам, благоприличието изисква (макар че на тези робски кораби то иначе твърде често се нарушава) да им се предложи някаква дреха. Жените и девойките получават и увиват около тялото си памучна престилка, която стига до коленете, а мъжете ленен колан, който е дълъг един лакът и широк осем цола, прекарват го между бедрата, отзад и отпред го прикрепват с канап около кръста.
И ако наистина те са дошли на кораба в същинския смисъл на думата без нищо, след няколко седмици или месеци вече всички имат, особено жените, по един твърде обемист пакет, лична тяхна собственост, който навсякъде мъкнат със себе си. Както човек лесно може да си помисли, цялото това богатство се състои от всевъзможни боклуци, случайно намерени на палубата и скътани: счупени дръжки на лули, употребени късчета хартия, шарени парцалчета, клечки от метла и други подобни дрипи. И всичко това беше грижливо вързано в парцал от риза или от друга износена дреха на някой матрос и съхранявано като най-свидно съкровище.
Често пъти тяхната алчност не се задоволява от онова, което случаят им е подхвърлил, и те се крадат помежду си и тогаз настъпват писъци и жалба подир жалба, сякаш са им отнели всички скъпоценности на света. Дежурният щурман играе ролята на строг съдия, устройва разследване, всеки трябва да представи и развърже на показ своя вързоп, при което съдникът трудно може да запази достойно сериозността си и да не избухне в смях. На края всичко завършва с няколко леки удара с бича по гърба на заловения крадец. Тъй еднообразно минава всеки ден: днешният, утрешният и всички останали до края на досадното пътешествие. Сякаш имаш работа с маймуни и умопобъркани.“
Щом корабът пристигнал в Парамарибо и получил свободен пропуск от здравната комисия (шестима негри умрели по време на плаването през Атлантика), наченала продажбата на „черната стока“. Нетелбек продължава:
„Главната ни работа тук се състоеше в продажба на черната стока, което искам да обясня с няколко думи. Обикновено капитанът на кораба с пристигането си в колонията изпраща на притежателите на плантации и на надзирателите циркулярно писмо, в което им препоръчва докараните роби и кани купувачите при себе си на борда. Ала преди още те да довтасат, прави се подбор на десет до двадесет глави, най-отбраните от цялата налична робска тълпа, връзват им по една панделка около врата и щом се приближи гост, те трябва да се скрият под палубата и да се спотайват там невидими. Политиката на продавача изисква да не се избира още от началото най-добрата стока, а най-подир остатъкът от най-мизерното качество да му докара лошо име.