Един от най-безскрупулните роботърговци в началото на XIX век бил един човек без подантство на име Теодор Кенът. Обучението си в мореплаването той изкарал на американски кораби и постъпил като офицер на кубинския ветроход за търговия с роби „Акростатико“. Корабът му потънал в Рио Понго и през следващите няколко години Кенът останал по брега на Африка като роботърговец. Когато и там го погнали и почвата започнала да гори под краката му, той пак потърсил неспокойната палуба на робските ветроходи като офицер или капитан. В 1827 година командувал 90-тонната кубинска шхуна „Фортуна“, която за 20 000 пури спазарила на западния африкански бряг 220 роби. Чистата си печалба от плаването, което продължило четири месеца, Кенът пресметнал, както следва:
| получени от продажбата на 217 роби | 77 469,00 долара |
| получени от продажбата на кораба | 3 950,00 долара |
| общо приход: | 81 419,00 долара |
| разходи по плаването, включително за покупка на кораба | 39 761,21 долара |
| чиста печалба от плаването: | 41 657,79 долара |
Едно единствено успешно плаване удвоило капитала.
Както всички други контрабандисти на роби, Кенът, който на два пъти едва-едва се откопчил от залавяне и позорна смърт на въжето, добре познавал контролната система на англичаните покрай бреговете. При все това често между нелегалните търговци и преследващите ги бойни кораби се стигало до срещи, при които не винаги войниците излизали победители. Това, разбира се, засягало най-зле робите, които през цялото време на преследването, което понякога продължавало дни, се свивали оковани във веригите си в застоялия въздух под палубата. При едно плаване Кенът констатира безмилостно: „Осемстотинте роби, доведени здрави на борда, бяха намалели с 487 мъртви.“
Точно по времето, когато борбата за освобождаване на милионите роби-негри в Северна Америка отиваше към своя победен край, американски корабопритежатели заеха челното място в контрабандата на роби. За да се изплъзват от английските патрули, те поръчваха особено бързи ветроходи. Доковете на Балтимор бяха прочути със строежа си на изящни и бързи робски шхуни с висок такелаж, които по скорост надминаваха британските стражеви кораби, най-често бър-зоходни бригове. Американците карали „черната стока“ от областите от двете страни на Конго, няколкостотин мили северно и южно от устието й. Най-прочутият американски бързоходец на онова време бил „Славей“ под командата на капитан Бауън, който при всяко плаване поемал по хиляда роби. На 21 април 1861 г. „Славей“ бил заловен с 961 роби на борда от американския боен кораб „Саратога“. Но още преди процеса Бауън успял да избяга. Един от последните американски контрабандисти на роби бил и капитан Гордън. Със своя кораб „Ири“ и с 890 роби на борда той попаднал в ръцете на американския военен кораб „Мохикан“. Окован във вериги, Гордън бил доведен в Ню Йорк и въз основа на закона от 1820 година екзекутиран като пират на 21 февруари 1862 година.
Според Стивън А. Дъглас, противник на Ейбръхам Линкълн в американските президентски избори, само в 1858 година били контрабандирани в Северна Америка най-малко 15 000 негри. В Ню Йорк имало по това време акционерни дружества, които открито обявявали като цел на своята дейност търговията с роби. Ала и в Америка този гешефт отивал към своя край. През май 1860 година Конгресът във Вашингтон отпуснал пари за четири бързи канонерки, които за кратко време след тяхното спускане на вода заловили в Мексиканския залив дванадесет американски контрабандисти с повече от 3000 негри на борда. Същата година военните кораби спипали край Конго кораби с други 4200 негри. Застрахователните премии скочили до фантастични размери. Гешефтът вече не си заслужавал труда и рисковете. И въпреки това чак в 1901 година в Атлантика бил спрян един кораб с роби.
След като европейската и американска конкуренция излязла от играта, африканското поприще отново било свободно за арабските търговци на роби, които имали седалища преди всичко в Източна Африка и Занзибар. Те пращали своята „черна стока“ не на запад, а, както столетия по-рано, към север и североизток. Те само временно били смущавани от охраната на европейските военни кораби по африканския бряг. В бордовия дневник на един португалски стражеви ветроход има следните вписвания от този период: