31 декември 1885 г.: Заловен арабският дау „Фатал Кер“, капитан Абдула Мунид, със 160 роби на борда.
17 януари 1886 г.: Завзет арабският дау „Сабала“ с 61 роби на борда, 7 от които умрели от жажда.
10 май 1886 г.: Пленен роботърговецът Мукусу Омар с 3 дауи и 200 роби.
Щом вносът на негри в Америка намалял и на края съвсем секнал, плантаторите потърсили подходящ заместител на евтина работна сила за обширните плантации за захарна тръстика и памук. Още през 1834 година на остров Мавриций направили опит да вкарат в тамошните плантации за захарна тръстика работници индуси. Експериментът дал добри резултати и повечето търговци и кораби, които се занимавали с роби — между тях и прословутият контрабандист Бауън — бързо се преориентирали и организирали сега пак на широка нога транспорта на кули. Вече не ловели като зверове всички тия хора от Индия, Югоизточна Азия и Китай и не ги разпродавали по тържищата, а в повечето случаи ги примамвали с лукави обещания или ги докарвали със сила на борда. В 1837 година британско-индийското правителство се видяло принудено да въведе първия закон, който уреждал емиграцията на кули. Най-важните точки от него били:
1. За наемането на кули се изисква служебно разрешение от властите.
2. С работниците трябва да се сключи договор, чийто срок не бива да надхвърля пет години.
3. Броят на хората, транспортирани с кораб, е ограничен: по един кули на тон и половина от товароподемността.
След временна забрана на всички транспорти правителството назначило един „протектор на емигрантите“, който имал право да спира кораби с индийски изселници, нарушили „емиграционния закон“. На всеки кораб протекторът назначавал по един инспектор-лекар, който пътувал на него като представител на емиграционните власти. При идването им на борда разпределяли индийците по помещения. Мъжете-бекяри заемали предното, жените със или без деца — главното и задно помещение. Денем при хубаво време кулите имали право да се движат на бака, но въоръжени офицери и матроси дежурели на задната палуба, за да сразят незабавно всеки опит за метеж. През нощта всички трябвало да се подслонят под палубата, а при опасност — откъдето и да идела тя — завинтвали люковете тъй плътно, че почти не пропускали въздух. Ако люковете трябвало да останат затворени по-дълго от един ден, мнозина от хорицата умирали също като на робските кораби. В такива случаи дори миролюбивите и хрисими индуси често се съпротивявали на белия екипаж и се опитвали да поемат в свои ръце ветрохода.
Голяма част от транспортите с кули тръгвали от Китай. Наред с истинските изселници, тоест хора, които искали доброволно да напуснат страната, във всеки кораб винаги имало и китайци, довлечени от агенти и престъпни организации на борда против своята воля. Тази практика създала особено в Шанхай още един доходен бизнес: с алкохол или опиум прекършвали волята на хората или чрез жени ги примамвали в капан и след това насилствено ги замъквали на корабите, гдето ги притискали да постъпят на служба във военния флот или като кули ги изпращали по американските плантации. Тези методи станали известни по целия свят под името „шанхаиране“.
Китайците не били нито наивните, оковани негърски роби, нито пасивните и многотърпеливи индуси. Транспортът на китайски кули бил всякога проблематичен и опасен за екипажите. Капитанът на американския ветроход „Норвегия“ от Ню Йорк, който в 1859 година приел на борда в Макао 1000 китайци-кули за Хавана, описва в бордовия си дневник хода на плаването.
Още в началото избрали по обичая най-здравите момци от тия хора за надзиратели и отговорници. За известни привилегии при настаняването и храната те оказвали ценна помощ на белите господари против собствените си съотечественици. На борда на кули-транспорта ги наричали „полисмени“ (полицаи). Когато „Норвегия“ плавала вече трети ден по море, между китайците на полупалубата избухнала ожесточена борба, без да установят нейните причини. С големи мъки надзирателите успели да възстановят реда. Четирима вероятни виновници за сбиването били изкарани на палубата с белезници и оковани с вериги пред задната палуба. Петия изнесли на ръце, тежко ранен с нож. Отначало оставало загадка кой е наранил този човек — при приемането им на борда всеки кули и багажът му били грижливо претърсвани за оръжие. Отнели им дори джобните ножчета и за хранене оставили само пръчици. Раненият издал на капитана, че кулите се готвели да завземат „Норвегия“. Щели да натрошат койките, за да се въоръжат с дървени летви, сетне да подпалят полудека и когато екипажът слезе долу да гаси пожара, да го избият с летвите. Планът бил изготвен от лица, които служили преди на пиратски джонки и били майстори в такива акции.