Плутарх пише и за омразата, с която киликийските пирати преследвали римляните:
„Щом пиратите узнаели, че между пленниците се намира римски гражданин, те се престрували на ужасени, биели се в гърдите и се хвърляли в краката на пленника. Най-верноподанически го молели за прошка. Други му нахлузвали обувки и го обличали в широка римска тога, за да вижда всеки кой е той. След гаври от подобен род го молели да стъпи на стълба, която слизала до водата, и оттам свободен и необезпокояван да напусне борда. Ако пленникът откаже, със сила го изтиквали през стълбата в морето.“
Не сполучил и опитът на Рим да унищожи морските разбойници с една силна бойна флота, командувана от Путлий Сервилий. Либур-ните на пиратите били по-пъргави от дву- и триредовите галери на римляните и успявали да се изскубнат от боя. А щом военните кораби се отдалечавали към друго море, синовете на Киликия отново се втурвали по римските морски пътища, ограбвали кораби и вземали пленници. Хлябът в Рим станал тъй оскъден и скъп, че в 67 година пр.н.е. Римският сенат назначил за пълководец срещу пиратите Гней Помпей и го удостоил с особени пълномощия. Походът изглеждал тъй труден, че Помпей измолил тригодишен срок за изпълнение на поръката. Помпей се показал умел и ловък адмирал. Наредил да построят 500 либурни по типа, с който пиратите действували. Насочил се първо към западното Средиземноморие, разделил го на 13 сектора и за всеки от тях назначил военачалник, комуто бил подчинен съответен брой кораби. Сам Помпей поел командата на централната флота, която заела наблюдателна позиция между Африка и Сицилия.
Наред с флотските сили Помпей съставил и една армия от 12 000 пеши легионери и 5000 конници и ги пратил на бой срещу крайбрежните поселища на пиратите. Той обмислил и организирал цялата операция тъй блестящо, че след 40 дни могъл да извести на Сената: в западното Средиземноморие няма вече пирати.
Тогава Помпей се обърнал към източната част на Средиземно море, към района на киликийските морски разбойници. Предупредени навярно от успешната тактика на римския пълководец и съзнавайки своите големи сили, пиратите излезли в открит бой срещу римската флота при Корацезиум — и били победени. По тогавашни сведения морските разбойници загубили в сражението 1300 кораба, други 400 паднали в ръцете на победителя, 20 000 пирати били пленени и 10 000 загинали.
Победителят постъпил снизходително и умно. Наредил да бъдат екзекутирани само няколкостотин предводители, а заселил всички останали пирати по безлюдните брегове на източното Средиземноморие.
След тази голяма победа на Помпей Кипър, Крит, Минорка и Майорка се подчинили доброволно на римското морско владичество. Изглеждало почти сигурно, че плаването в Средиземно море е вече безопасно. Ала пиратството не било мьртво, само временно го се изместило по периферията на Римската империя.
Илирите по далматинския бряг на Адрия останали както и преди морски разбойници, от които се страхували всички наоколо. Когато една римска мисия се оплакала, че те плячкосват римски кораби и ги отвличат, владетелката на илирите отвърнала: „Не мога да запретя на мъжете от моя народ да извличат от морето облаги.“ Пунически и гръцки кораби пък се впускали на лов срещу римски търговски кораби и твърде скоро пиратството започнало да приема опасни за Рим размери.