Капитанът не приел твърде сериозно предупреждението на ранения. Той и занапред оставил без охрана отворите на люковете и се задоволил само да информира екипажа. След две нощи, когато „Норвегия“ плавала с всички ветрила пред мусона, пронизителен вик от полупалубата внезапно разтърсил тишината и висок пламък ударил през отвора на първия люк. Тутакси екипажът без каквато и да било покана се втурнал с железни щанги и греди към люковете, за да ги залости — при един бунт хилядата кули щели за миг да пометат съпротивата на шестдесет души. Офицерите стреляли срещу бунтовниците, които държали в ръцете си оръжие. Първият офицер бил ранен от удар с кухненски нож. Когато екипажът сполучил да затвори люковете, всички се почувствували сигурно. Ала китайците натрупали на висок куп под люковете всичко, което можело да гори, залели го с газ и го подпалили. Лумнали буйни пламъци, имало опасност да изгорят не само гредите, които залоствали люковете, а и целият кораб да стане жертва на стихийния огън. Капитанът заповядал да спрат с мокри брезенти притока на въздух през люковете. Това задушило огъня, отнело и въздуха на кулите, направило ги склонни за преговори. Сега те поставили следните условия:
1. Да пуснат 300 кули на палубата.
2. Корабът незабавно да пристане на сиамския бряг, гдето всеки да получи право свободно да напусне кораба.
3. До пристигането на брега корабът да не влиза във връзка с друг кораб.
Ако капитанът не приеме тези условия, те ще изгорят кораба, макар това да означава и тяхната собствена смърт.
Вместо отговор капитанът заповядал да приготвят лодките и да ги снабдят с провизии и вода. И когато първите матроси вече се качвали в лодките, окованите на горната палуба кули съобщили на своите другари долу за настъпващата критична ситуация. Онези веднага предложили примирие без условия. Ако се постигне съгласие, трябвало само да измъкнат от полудека мъртвите и да ги хвърлят през борда. С това всичко изглеждало вече в ред. Ала след настъпването на мрака китайците предприели нов отчаян опит да строшат преградите на люковете. Екипажът стрелял напосоки в гъстата човешка тълпа, докато пленниците изоставили опитите си да се измъкнат и залеят палубата. През останалото време на плаването кулите се държали мирно, но 130 от тях заплатили с живота си несполучилия метеж.
Скритите причини за бунта останали неизяснени. Съмнително също останало дали главатарите действително са били пирати, които искали да вземат кораба в своя власт, или „шанхаирани“, които искали да се завърнат пак в своята родина, откъдето били отвлечени насила. Ала трикът с огъня бил често прилаган от пиратите в Далечния изток. Те разчитали, че в първия си страх екипажът ще слезе в лодките и ще се махне и корабът ще им падне в ръцете без бой. Много кораби с кули били пленени точно по този начин.
Пирати в Индийския океан и Китайско море
XXIX
Индийският океан и моретата по западния край на Тихия океан са не само люлка на мореплаването, а и на морското разбойничество. Но и до днес познанията ни за пиратството по тези краища са все още ограничени. Хилядолетия Арабско море, Бенгалският залив, Малайско и не на последно място Китайско море са били плодоносна област за местните морски разбойници. Когато с Великите географски открития европейците дошли в тези води, португалски, холандски и английски пирати се смесили с местните и заедно — а понякога и в бясна конкуренция — преследвали богатата плячка, която била транспортирана по морските пътища между Европа, Индия и Китай.
Най-известните арабски пирати били йоамитите от Пиратския бряг — бреговата ивица, дълга около 150 морски мили, която води от теснината на Ормуз в югозападно направление, тоест част от южното крайбрежие на Персийския залив. В продължение на пет хиляди години през тая теснина минавали всички транспорти от Индия и Китай в Персийския залив към Оман, откъдето стоките били пренасяни нагоре по течението на Ефрат до Вавилон и оттам с камилски кервани чак до средиземноморските пристанища. От началото на V век част от тия транспорти се отклонявали през Червено море. Ала йоамитските пирати завладели морската зона пред Арабския полуостров, а по-късно и морския път на португалците и англичаните към Индия, който водел покрай нос Добра Надежда, надлъж по източноафриканското крайбрежие до остров Сокотра и оттам за Бомбай. Името на йоамитите станало известно в Европа, когато през декември 1778 година с шест дауи те нападнали един английски правителствен кораб и след тридневен бой го завзели. Откак англичаните завоювали Индия, корабите на Източноиндийската компания представлявали най-жадуваната плячка за арабските морски разбойници. Многократните експедиции на британски бойни кораби срещу пиратите оставали безрезултатни. В 1797 година няколко йоамитски ветрохода нападнали английската корвета „Випър“. В абордажния бой загинали капитанът и половината от екипажа, преди корветата да успее да се измъкне. Подобна участ сполетяла в 1808 година и корветата „Фюри“. Навярно още много ветроходи на Остиндийската компания, заличени от регистъра като „изчезнали без следа“, са станали жертва на арабски пирати. В 1818 година, когато кръстосвал Персийския залив, английският военен кораб „Хоуп“ заседнал пред пристанището Кишма. Когато довели пред шейха на Кишма пленения сто и двадесетчленен екипаж, очаквала ги изненада. Шейхът бил роденият в Нюкясъл през 1759 година авантюрист и морски разбойник Томас Хоуртън, приел сега исляма. Пиратският главатар приел милостиво своите бивши сънародници и поживо-поздраво ги изпроводил у дома без откуп. На прощаване той на всеки англичанин подарил по една млада черна робиня.