Със своите бързи ветроходи йоамитите нахлували чак до западното крайбрежие на Индия и заплашвали дори Бомбай. Едва през 1819 година ескадра от големи британски военни кораби с мощен десантен корпус превзела йоамитската столица Рас-ал-Хайма и разрушила базите на пиратската флота, което ограничило, но не премахнало из корен заплахата от йоамитите.
Кораби на Източноиндийската компания били преследвани с успех и край малабарския бряг, който се простира от Гоа до най-южния край на Индия. Тук в края на XVII столетие махратската фамилия Ангриа в единодействие с европейски пирати буквално монополизирала грабежа по море. Първият известен пиратски главатар от тая династия бил Канхойи Ангриа, който в 1698 година поел юздите на предприятието. Със своята флота той закрилял индийското крайбрежно мореплаване и по дългия триста морски мили бряг устроил бази за корабите си. На един остров пред Бомбай той построил солидна крепост. Поради пасивността на Източноиндийската компания Канхойи постигнал забележителни успехи. Който искал да пристане по западния бряг на Индия или да плава покрай брега на север или юг, неминуемо трябвало да поиска — срещу прилично възнаграждение — придружително писмо от Канхойи. Ако някой вярвал, че може да си спести парите за такова писмо, почти винаги губел кораба и стоката, а в много случаи и своя живот.
Когато в 1729 година Канхойи умрял, петимата му синове се скарали за наследството. Надделял Тулайи, който скоро се проявил като умел тактик и способен флотоводец. Веднъж той успял да измъкне пет търговски кораба от един конвой, силно охраняван от британски кръстосвачи, и да ги превърне в своя плячка. В 1749 година той абордирал и си присвоил като трофей най-мощния кораб на Остиндийската компания „Реставрация“. Тактиката на Тулайи била проста. Бързите му ветроходи дни наред плавали близо до конвоя. Щом някой кораб изостанел или придружаващите ги военни кораби малко се отдалечели, пиратите връхлитали като орли борд до борд върху жертвата и я абор-дирали за броени минути. Всички преговори на компанията с пиратския главатар претърпявали крушение, понеже той искал прекалено големи суми за своите придружителни писма. Четири британски военни кораба заедно с още петдесет ветрохода на съюзниците-махрати нападнали в 1755 година Тулайи в едно укрепено пристанище, но той успял да се измъкне здрав и читав.
През февруари 1756-а британското правителство събрало флота от двадесет и четири бойни кораба под командата на контраадмирал Уотсън и десантен корпус, командуван от завоевателя на Индия Робърт Клайв, за да унищожат Тулайи в главната база на пиратите Гериах. Тулайи с малките си 58 ветрохода и с гордата „Реставрация“, която също лежала на котва в пристанището, не се чувствувал дорасъл да се бори с такава мощна концентрация на военна сила. Британските командуващи отхвърлили предложението на Тулайи за преговори и започнали да обстрелват корабите и пристанищните съоръжения. Когато след двадесет и четири часова бомбардировка барутният склад на пиратите хвръкнал във въздуха от пряко попадение, крепостта капитулирала. Тулайи се предал на една индийска войскова единица и не бил екстрадиран на англичаните. Той умрял в тъмница.
Фамилията Ангриа могла да устоява дълго на португалци и англичани, понеже имала добри отношения с местното население. Многобройни групи от него се противопоставяли на европейските нашественици и затова индусите подкрепяли Ангриа, които се занимавали с пиратство, но същевременно с всички свои сили се сражавали против британците.