„Фариа откровено ми обясни, че е тръгнал за плячка. Той твърдеше, че Китайско море трябва всъщност да се нарича Пиратско море, защото всеки втори кораб тук е пиратски. Човек трябвало да се приспособява към условията. Започнах да разбирам, че в този объркан свят мъчно бих могъл като почтен търговец да забогатея бързо, понеже бях беден. По-добре бе да потърся щастието си като авантюрист, а не бих могъл да желая по-добър учител и наставник от този безскрупулен капитан, който тъй добре умееше да успокоява моята възмутена съвест.“
Когато Пинту се натъкнал на Фариа, пиратската флота се състояла от четири кораба. Скоро при Марианските острови ги застигнал тайфун, който потопил и четирите. От 586 мъже могли да се спасят само петдесет и трима, между тях Фариа и Пинту. Не след дълго крушенците се снабдили с нов кораб и Пинту описва как по времето, когато търсили прословутия малайски пират Коя Азем, към тях се присъединила втора джонка: „Даде бог, щото да срещнем по пътя си една джонка от Патана Тя бе командувана от един китайски пират на име Гуйай Паниан, голям приятел на португалската нация, на нашите обичаи и начин на живот. При него имаше 30 португалци, отбрани и порядъчни люде, които бяха там на заплата. Всички те бяха много богати.“
Нежеланият конкурент Коя Азем бил сразен и убит в едно ожесточено сражение. С богата плячка двата славни кораба се завърнали в своята база. При следващия си набег Фариа и Пинту разграбили княжеските гробници на един остров. По обратния път попаднали в стихиен щорм, който погълнал корабите. Фариа и по-голямата част от екипажите им се издавили, Пинту с още 14 души за втори път се избавил. Пъстър и изпълнен с авантюри живот започнал сега за Пинту. Отново хвърлен в тъмница за пиратство, след кратко време той пак излязъл на свобода. Бил временно посланик на бирманския крал в Сиам и Южен Китай, служил и на сиамския крал, отново се върнал в кралския двор на Бирма, където го назначили за военен министър. След множество още авантюри и морски пътешествия го обзела носталгия по родината и той се върнал най-сетне в Португалия, гдето написал своите мемоари.
Освен португалски, щастието си в Китайско море потърсили и други, особено холандски пирати. Вятърът довял там и флибустиери, а разни околосветски пътешественици използвали благоприятната възможност да попълнят тук своята плячка.
Дълго преди европейците, а навярно и преди японците, в Китайско море имало китайски пирати. Тайни пиратски съюзи или военно организирани пиратски флоти в продължение на столетия притежавали реална сила и власт в Китай, разполагали със стотици кораби и десетки хиляди бойци, презиращи смъртта. Главатарите на тази организация не могат да се измерват с европейските мащаби на пиратски предводители, с тях трябвало да се съобразява дори императорът на огромната Небесна империя.
С нарастващия превоз на стоки между Европа и Далечния изток през XVII и XVIII столетие пиратите с джонки се специализирали в абордаж на европейски кораби. Те изнамерили особена тактика, с която било съдено да се запознае и британският експедиционен кораб „Тигър“ в 1605 година, на чийто борд се намирал и прочутият изследовател на Арктика Джон Дейвис. Наблюдателят на ветрохода от коша си на гротмачтата открил една джонка, която очевидно се намирала в беда, вълните я шибали безмилостно и я носели напосоки, а горната палуба била претъпкана с хора. Англичаните изпратили лодки и докарали на „Тигър“ корабокрушенците. След това британският кораб се изравнил с борда на джонката и английски матроси се прехвърлили там да помогнат. Внезапно ги нападнали в гръб и ги намушкали. В същото време „спасените“ на ветрохода пирати се нахвърлили върху екипажа с ножове. Англичаните победили, ала Дей-вис бил убит още между първите.
Пиратите по крайбрежието на Южна Азия използвали с успех този и други подобни методи чак до първата половина на нашето столетие. С грижливо укрити оръжия пиратите се качвали като безобидни третокласни пътници на някой пътнически или дори на товарен параход, където разузнавали за богати пасажери или ценен товар. В открито море завладявали кораба и принуждавали капитана да акостира в някой закътан залив. Там претоварвали ценностите на пътниците и цялата останала плячка в чакащите ги джонки и освобождавали пре-тръскания плавателен съд.