Безспорно най-прочутият пиратски главатар в Китайско море и една от най-великите пиратски фигури изобщо бил китайският принц Куо-Хсинг-Я, от европейците наричан за по-кратко „Коксинга“. Баща му Ченг-Чи-Лин с една пиратска флота спечелил значително състояние и контролирал цялата търговия по източнокитайския бряг. Благодарение на своята широко разклонена търговска мрежа и на голямата си флота той станал толкова богат и могъщ, че за подкрепа го молел дори принц Тан от династията Мин, когато воювал с нахлулите в Южен Китай конни орди на Манджу. Ченг-Чи-Лин се съгласил при условие, че принцът осинови детето му, родено в 1623 година от жена му — японка. Така синът на Ченг станал принц Куо-Хсинг-Я, или „Господарят, който носи императорското име“.
Ала Манджу победили. Понеже не разполагали с флота, те вероятно се помирили с Ченг и оставили на сина му княжеската титла и достойнство. Но династията Мин не простила измяната на Ченг. Поканили го в Пекин и уж го назначили за висш императорски сановник. Той лековерно отишъл, хвърлили го в тъмница и го удушили.
След смъртта на баща си седемнадесетгодишният Коксинга се упътил за южнокитайския бряг и на тамошните острови поел наследството и флотата му. Станал водач на съпротивителното движение в Южен Китай. В продължение на двадесет години нападал китайските брегове, абордирал кораби и ги плячкосвал. В 1654-та и после наново в 1659 година той пращал десантни войски на щурм срещу Нан-кин. Манджу отправили против него мощна флота, но Коксинга й нанесъл унищожително поражение.
Когато императорите Манджу напълно покорили Китай и укрепили своята власт, те се обърнали срещу Коксинга. Разрушили и унищожили всички убежища и бази на флотата му по брега. Коксинга бил принуден да търси нови. Избрал остров Тайван, завзет от холандците през 1624 година.
През май 1661 година с флота от шестстотин кораба Коксинга се появил пред острова и с 1500 войници щурмувал крепостта Келан. След това започнал обсада на Зеландия. В помощ на обсадените от Батавия изпратили пет кораба с войска. Коксинга разбил десантния корпус, преди още той да достигне Зеландия. След поражението крепостта се предала при условие, че ще им позволят свободно да се изтеглят. Коксинга прехвърлил сега цялата флота и войските си на Тайван, с изключение на гарнизоните в Амой и Чинмин. Много привърженици на антиманджурското съпротивително движение последвали Коксинга на острова, Тайван станал главно средище на освободителната борба срещу манджурското господство. Военните успехи на Коксинга предизвикали нови въстания в южните области на Китай. Всичко това принуждавало Пекин да предприеме по-решителни мерки. Манджурската флота, подпомогната от холандска ескадра, подготвяла нападение върху Коксинга на Тайван, който станал база не само на търговията по китайските брегове, но и на всички пиратски походи, които смущавали морския трафик на холандците с Япония. По същото време Коксинга планирал нови завоевания. С флотата си той отплавал за Филипините и поискал от испанския губернатор да му предаде Лу-сон. Но преди още да разпрати по корабите заповедта за атака на острова, четиридесетгодишният принц-пират внезапно умрял. Задушил се в пристъп на ярост от новината, че любимата му робиня родила дете, но не от него, а от сина му Чен-Чин.
Чен-Чин поел властта над Тайван, ала тя била твърде ограничена от Манджу и холандците. Внукът на Коксинга също по наследие станал владетел на Тайван, но в 1683 година бил сразен от императора и откаран като пленник в Пекин.
В края на XVIII век се прочула по целия свят една жена от Китайско море — мадам Чин. Тя била вдовица на знаменит пиратски главатар, който обединил стотици пиратски джонки на строга военна нога в шест тактически флотски единици. По време на грабителски поход по индокитайския бряг се завързало ожесточено сражение, той бил разбит и сам загинал в боя. Вдовицата, която и преди била негов заместник и сама командувала една от шестте ескадри, поела върховната власт над пиратската флота. Китайският историк Юнце-Юн-Лун съобщава няколко интересни подробности за бордовия порядък на нейните кораби. Най-важните параграфи гласели:
1. Ако някой слезе на сушата без позволение, той трябва да бъде задържан под стража и в присъствието на цялата флота да му се пробият ушите. Ако го извърши повторно, да бъде умъртвен.
2. Нищо от плячката не бива да се отнася, преди да бъде записано в списъци. Цялата плячка се разделя на десет равни части. Две от тях се разпределят между всички, осемте се прибират в склада за общо ползване. Всяко самоволно посегателство върху склада се наказва със смърт.