Населението около базите на флотата се ползвало от пълна закрила. Всяка поискана от тях услуга се заплащала, всяко нападение върху местен жител се наказвало без снизхождение със смърт. По този начин пиратите разполагали на брега със сигурни убежища.
В 1808 година мадам Чин за пръв път доказала своите качества на флотоводец. Тя подмамила в капан изпратената против нея императорска флотска ескадра. Само няколко императорски кораба се спасили. Командуващият ескадрата, императорският адмирал Куо-Лин, се самоубил. Императорът натоварил тогава генерал Лин-Фа да подгони със силна флота пиратските банди и да ги унищожи. Когато двете флоти застанали една срещу друга в пълно безветрие, хиляди пирати наскачали във водата, с плаване стигнали до вражеските кораби и ги абордирали. Лин-Фа загубил сражението и своя живот.
Провалили се и всички други опити на императорски адмирали да унищожат разбойническата флота на мадам Чин. Тя останала неоспорима владетелка на Китайско море и почти необезпокоявано пляч-косвала цялото крайбрежие, разграбвала кораби и отвличала пленници, за да изнудва царски откупи. Към нейните жертви се числели също многобройни английски и холандски ветроходи.
Когато императорът видял, че не ще може да победи мадам Чин с военни средства, той й предложил прошка и титла. Позастарялата пиратка се поддала на императорското изкушение и приела за себе си и за четирите си хиляди подчинени милостиво предложената амнистия. Разбойниците, които не се покорили и смирили, били пленени през следващите години от императорската флота и екзекутирани.
Своето повествование за тая епоха на пиратството в Китайско море Юнце-Юн-Лун завършва така:… „От това време нататък започна една щастлива ера в Китай. Корабите отиваха и идеха по морето в пълна сигурност. Реките отново научиха що е мир.“
Историкът се лъгал горчиво. По време на околосветското си плаване през ноември 1805 година между Тайван и Макао руският адмирал Крузенщерн с флагманския си кораб „Надежда“ се натъкнал на китайска пиратска флота. Биографите на китайски генерали и провинциални губернатори свидетелствуват за нескончаемо пиратство в китайски води през целия деветнадесети век.
Край на пиратството?
XXX
В първата половина на XIX век покрай бреговете на Северна Америка все още разцъфтявало пиратското безчинство. Американският пиратски капитан Джибс, заловен при едно нападение върху брига „Вайнивърд“ в 1824 година, признал пред съда, че за времето от 1818 до 1824 нападнал четиридесет кораба и около половината от техните екипажи загубили живота си. Пиратският капитан Джилбърт, също североамериканец, спрял през септември 1832 година ветрохода „Панда“. След като корабът бил ограбен, Джилбърт накарал да затворят екипажа му в трюма и да запалят „Панда“. Скоро след това „Мексикан“, корабът на Джилбърт, заседнал на дъното пред западноафриканския бряг и бил пленен от английски патрулен кораб. Голяма част от екипажа успяла да избяга и се укрие на сушата, Джилбърт и единадесет от хората му били заловени. Те били осъдени в Съединените щати на смърт за незаконна търговия с роби и за пиратство.
За борба с пиратството Съединените щати създали специална флотска ескадра, която поставила под контрол базите и съобщителните връзки на морските разбойници и роботърговците. Ефикасно било ударено и каперството.
Парижката декларация от 1856 година не била подписана от Съединените щати, понеже там не приели тяхното предложение да се забрани дори и на военните кораби да конфискуват чуждо имущество по море. Без ясна дефиниция на понятието „военен кораб“ останало всъщност проблематично дали един насилствен акт по море има за съдържание военно право, каперство или пиратство. Първите трудности в тая работа се паднали пак на САЩ. Когато при избухването на американската гражданска война в 1861 година президентът Джеферсън Дейвис обявил, че щатите от Конфедерацията ще издават каперски писма, президентът на Северните щати Ейбръхам Линкълн, отговорил, че те ще третират като морски разбойници и ще изправят пред съда всеки корабен екипаж, който бъде заловен с каперско писмо. Така и постъпили. Екипажът на капера „Савана“ получил в Ню Йорк обвинителен акт за пиратство, но процесът бил потулен, понеже Южните щати заплашили, че за всеки осъден на смърт капер те ще обесят по един пленен офицер на Северните щати. Южните щати упорито продължавали каперството, и то със сравнително голям успех. Ала поведението на каперите спрямо техните трофеи сега не могло и да се сравнява с методите, с които каперите по-рано си служели. Щом абордирали кораб, вземали на борда най-напред екипажа и пътниците, после товара и след това изгаряли кораба. Ако каперът бил вече пълен с хора и стоки, вражеският кораб получавал команда, която го отвеждала в кубинско или испанско пристанище. Ако и това не било възможно, карали ги да издадат полица за стойността на трофея със срок за изплащане в полза на Южните щати шест месеца след свършване на войната. За времето от 1861 — 1865 година капери на Южните щати завзели почти двеста кораба на Северните щати.