Седмото десетилетие на XIX век турило край на търговията с роби, каперството и класическото пиратство по американското крайбрежие и по всички морета. Но чак в 1907 година седмата Хагска конвенция определила точно правните условия, при които един търговски кораб може да действува като военен. Кораби, които по време на война изпълняват военни задачи, трябва да носят външните обозначителни знаци на военен кораб, особено военния флаг. Екипажите са подчинени на военно командуване и са задължени да спазват правилата за водене на война. Въз основа на този правен принцип във войните на XX век търговски кораби, съоръжени като военни, продължили да водят каперска война.
Факт е обаче, че при този вид военни действия въоръжени търговски кораби, а също и подводници особено често са нарушавали принципите на международното право и правилата за водене на война. Според влязлата на 30 септември 1962 година в сила „Конвенция за откритото море“ и съдържащата се в нея ограничителна дефиниция за пиратството като насилствен акт, извършен в открито море „за частни цели от частни кораби“, нападенията на военни кораби по принцип вече не попадат под международноправното понятие „пиратство“, а представляват — при пълната отговорност на държавата, чийто флаг носи този кораб — военно престъпление.
Според регистъра на Лойд и до днес из Световния океан изчезват по два или три кораба годишно, без да оставят и най-нищожна следа.
И все пак има ли все още пиратство в тясно ограничените рамки на Конвенцията за откритото море? Една морска зона е добила почти тайнствена и зловеща слава поради безследното изчезване на по-малки и по-големи морски съдове: Бермудският триъгълник. Крайните му точки образуват Бермудските острови, протокът на Флорида и Пуерто Рико. По американски данни за 25 години от 1945 година насам около 100 кораба с повече от 1000 души на борда са регистрирани като безследно изчезнали. Дори в 1972 година в този район е изгубен товарният кораб „Анита“ от Норвегия с водоизместимост 20 000 тона, без никоя радиостанция нейде по света да улови един зов SOS или да са намерени разбити остатъци от него. Има предположения за загадъчното изчезване на корабите, митични или псевдонаучни намеци, но нито едно доказуемо или научно обосновано обяснение. Ала има един жив очевидец на пиратство, собственикът на 35-тонната яхта „Кристина“ Дж. Ю. Хитли, индустриалец от Тексас, който за голямо свое щастие единствен от целия екипаж е спасил живота си. „Кристина“ имала мощен двигател, модерни навигационни и радиоуреди и всичко друго, което се изисква за едно плаване в открито море. С гости на борда Хитли предприел дълга екскурзия през Мексиканския залив и се намирал извън териториалните води на крайбрежните държави, когато до яхтата се приближила чернобоядисана рибарска лодка. Лодката, която от дълго време се намирала в зрителното поле на „Кристина“, била внимателно наблюдавана от екипажа на яхтата, един матрос дори слязъл долу, за да информира собственика, че навярно рибарите скоро ще се изравнят с тях, но всичко било тъй естествено и безобидно, че никой на яхтата не изпитал ни най-малко съмнение. Тъкмо когато Хитли се качил горе на палубата, за да види какво става, двата плавателни съда се ударили грубо един о друг и в същия миг от рибарската лодка върху палубата на „Кристина“ скочили шестима пирати, въоръжени с автомати. Хитли имал щастие, че при удара бил изхвърлен зад борда и убягнал от вниманието на пиратите, иначе щял със сигурност да стане също жертва на нападението. Когато след малко се свестил във водата, видял как неговата „Кристина“ бързо се отдалечава.
Хитли имал още веднъж щастие, че в покритата с плътен петролен слой вода намерил къс рибарска мрежа с коркови плавници, който му помогнал да се държи над водата, макар че на много пъти губел съзнание. Едва след часове го прибрал един крайбрежен катер. Въпреки всички издирвания патрулните кораби на Съединените щати не могли да открият пиратите. Тогавашният председател на американския комитет за охрана на брега и мореплаването Джон Мърфи бил принуден да признае по този повод, че за по-малко от три години над 30 малки морски съда с 200 души на борда изчезнали в Бермудския триъгълник или край Хавайските острови.