В наши дни има и случаи на грабежи по брега. В 1965 година на ненаселен бряг в Южен Китай заседнал на пясъчна плитчина гръцкият товарен кораб „Еакос“, бил нападнат посред бял ден и ограбен. Разбойниците, които дошли от морето, имали филипински флаг, навярно за маскировка. Друг гръцки кораб „Емануел М“ на 3 декември 1967 година заседнал на пясъчен праг в устието на Елба. Екипажът трябвало да го напусне, за да се спасява. Само след няколко часа на радарния екран в Куксхафен наблюдавали как малки сенки се навъртат около заседналия кораб. Веднага изпратили полицейски катер, ала пиратите били по-бързи. Когато полицаите се качили на борда, корабът бил вече разграбен. Подобни произшествия са познати и по северното крайбрежие на Шотландия.
Огромни заглавия в шведската преса предизвикал в 1968 година крайбрежният моторен кораб „Морски сокол“, регистриран в Хамбург. Тричленният екипаж имал вече няколко успешни „доходни“ тура, когато връхлетял върху шведския излетен параход „Принцеса Регина“. Параходът лежал на док в Гьотеборг, напълно готов за плаване, когато „Морският сокол“ застанал редом с него. Пиратският екипаж измъкнал от „Принцеса Регина“ ценни вещи за 50 000 крони, отворил вентилите по дъното на ограбения кораб и го потопил.
През последните години край бреговете на Западна Африка отново били нападани през нощта и ограбвани големи модерни търговски кораби, които лежали на котва извън териториални води. Пиратите се приближавали безшумно до кораба с канута, десет-дванадесет души, въоръжени с автомати, се качвали на борда, неколцина от тях с един картечен ред респектирали вахтата или целия вдигнат в тревога екипаж, а другите със светкавична скорост смъквали по-ценния товар.
В 1950 година една параходна компания от Хонконг получила следното писмо: „Вашият фрахтер, който излиза на море на 21 август, ще бъде нападнат и плячкосан на 28 август. Можете да гарантирате сигурността му, ако поместите в три ежедневника следното женитбено обявление:
«Млада дама с равни бели зъби, дълги коси, приветлив характер, с очи сини като водна роза и с глас на птичка търси съпруг, който се нуждае от 20 000 хонконгски долара.»“ По-нататък в писмото се сочи мястото и времето за предаване на двадесетте хиляди долара „на един беден кули, който изобщо не е посветен в цялата работа“.
Всичко това са случаи на модерно пиратство. Актовете на насилие и други типични престъпления като контрабанда на наркотици, алкохол или хора, които се извършват в речните устия, по бреговете или в териториалните води на една държава, подлежат на юрисдикцията на същата държава. Но при нападения върху кораби, лодки или други плавателни съдове извън териториалните води, тоест в открито море, международното право задължава всички държави да преследват пиратите и да подвеждат под отговорност заловените „врагове на човешкия род“ или да ги предават на съд по тяхното национално наказателно право.
Ако днешното пиратство е само нищожна част от международно-организираната престъпност, в края на една книга за разбойничеството по море все пак трябва да се потвърди, че пиратството не е окончателно мъртво въпреки всички решения на ООН и международни споразумения, въпреки радио и радар, въпреки самолетите и изкуствените космически спътници. Но времето на неговия разцвет е преминало. Пиратството като хилядолетен неразделен спътник на мореплаването, тъй както го разбирал Гьоте, е умряло преди сто години. Няма основания да жалим по изгубената му романтика, защото е било бич за човечеството, независимо под какво морално прикритие е било упражнявано.
Стр.
18/19 Флотата на Рамзес III разбива нахлули в устието на Нил пирати
82/83 (вляво) Извлечение от хрониката „Исторически лабиринт на времето“, Лайпциг, 1701 г.
(вдясно) Портрет на Клаус Щъортебекер (гравюра от Даниел Хопфер)
88/89 (вляво) Извлечение от хрониката „Исторически лабиринт на времето“, Лайпциг, 1701 г. (вдясно) Екзекуция на морски разбойници
98 Индианци поднасят на Колумб дарове от злато (гравюра от XVI век)
101 Христофор Колумб
116/117 (вляво) Експлоатация на роби в златна мина
(вдясно) Джон Хоукинз
121 Френсиз Дрейк
136 Флибустиерският капитан Жан Давид Hay, известен като Лолонуа