— Това е фокус, госпожице Уилис. Куини ми го показа вчера — усмихна се Ан. — Можеш да пребъркаш джоба на някого, без той да усети нищо. Дай ми го, Роби. Това не е твое. Иначе ще заприлича на кражба.
Сара потисна раздразнението си и потърси с поглед Куини, която изведнъж взе съсредоточено да сгъва своето парче плат.
— Надявам се, че повече няма да си служиш с подобни „фокуси“, Ан, ако искаш присъдата ти да не бъде удължена с още няколко години.
Ан я погледна въпросително, но Сара поклати глава, без да отговори. Някои от тези жени можеха да се превърнат в пълноценни членове на обществото. Жалко само, че това нямаше да стане за ден-два.
Беше вече нощ, когато първият й работен ден с каторжничките приключи. Докато им обясняваше как да организират работата си, тя се опита да разбере каква е историята на всяка от тях. След известно колебание и много подозрителност някои от тях се престрашиха да разкажат за себе си и за децата си.
Ето например Гуен Прайс, и тя от Уелс като Ан, само дето не знаеше дума английски. Наложи се Ан да превежда. Бети Слопс3… Тя наистина оправдаваше своето неблагозвучно фамилно име, защото грубата й памучна рокля беше разкрасена с останките от последното ядене. И Моли Бейкър, осъдена за продажба на откраднати вещи, която беше бременна с второто си дете. Дъщеря й, Джейн, беше от съпруга на Моли, а второто бе заченала от някакъв пазач в затвора Нюгейт, който я „прелъстил“. Това „прелъстяване“ май доста приличаше на изнасилване. Беше наистина възмутително същата тази система, която я бе белязала с нежелана бременност, да я наказва несправедливо и то със заточение, след като за всеки беше ясно, че тя може да роди по пътя.
Сара отдели по една-две минути за всяка от тях. Когато дойде време жените да бъдат заключени в килиите си, Сара тръгна по стръмната стълба, която извеждаше от трюма към палубата и едва тогава усети колко е уморена. Всеки мускул я болеше, главата й бучеше. Единственото, което искаше, бе да легне и да заспи. Тя вдигна капака на пода, за да излезе на горната палуба и за миг замря. До отвора бе застанал същият моряк, който предната вечер търсеше откъде може да се слезе долу при жените. Той беше не по-малко слисан от нея.
Сара се възползва от учудването му и, изкачвайки бързо последните стъпала, демонстративно затвори капака.
— Добър вечер! — Говореше с най-студения тон, на който беше способна. Той, естествено, отново бе сам. Долната палуба се използваше като склад. Пътници и моряци рядко слизаха тук, което показваше с какви намерения се е озовал на това място. — Какво правите тук?
Тя правеше нечовешки усилия да прикрие страха си. От дрехите му се разнасяше миризма на гниещи водорасли и грог. Много грог.
— Виж к’во, госпойце — заплашително поде той. — Куини ме чака долу, така че не ми се пречкай.
Мисълта, че този мъж може да прави нещо с някоя от жените в присъствието на всички останали я отврати.
— Нали разбираш, че няма да позволя да развращаваш децата? — тя скръсти предизвикателно ръце.
— Деца ли? — изръмжа морякът. — Бъди спокойна. Аз ще я взема при себе си. При мене… — Той извади връзка ключове и я размаха пред лицето й. — Двамата с нея сигур ще намерим някое местенце да свършим оная работа, макар че т’ва изобщо не те засяга, де!
— Кой ти даде тези ключове?
— Първият помощник-капитан. Каза ни човекът, че ако не пречим на никого, него му е все тая к’во правим с жените.
Беше трудно за вярване! Трябваше да запише този случай в дневника си. Дамският комитет сигурно щеше да настръхне от новината, че развратът е обхванал целия екипаж, включително и командния състав.
— Боя се, че няма да слезеш долу. — Сара стъпи върху капака. — Не позволявам.
— Ти нямаш думата в тия работи, госпойце. Махни се от пътя ми — той се приближи съвсем близо до нея и се ухили широко. Сред почернелите, изгнили зъби зееше дупка. — Да не взема да ти покажа к’во смятам да правя с Куини.
Трябваше да говори с капитана! Той едва ли би извинил подобна наглост към една уважавана дама.
— Няма да мръдна оттук, докато не напуснеш тази палуба. — Махай се, докато не съм казала на капитана какво си намислил.
Морякът остави долу свещта, която държеше в ръка, после я сграби с две ръце и я пусна като чувал на една крачка от капака.
— Няма да кажеш нищо на никого. Ще кажа, че си излъгала, а първият помощник ще ме защити. — Той се наведе и вдигна дъската.
Тя се олюля, но успя да възвърне равновесието си и отново затвори капака. Вбесен, морякът замахна, но ръката му увисна във въздуха.
— Само посмей да пипнеш дамата и такъв ще ти светна, че ще ти се привидят звезди — чу се зад тях мъжки глас и двамата стреснато се обърнаха. Не бяха забелязали, че по стълбите от горната палуба слиза мъж. Беше същият, който сутринта се бе опитал да я заговори. Сара тихо простена. Сега трябваше да се справя с още един простак.