— Т’ва не ти влиза в работата, Пети — изфъфли морякът с развалените зъби. — Връщай се откъдето си дошъл и ме остави да се оправям с тая госпожичка.
Мъжът, когото нарекоха Пети, вдигна ръце, сякаш държеше два ножа и започна странно да ги размахва, сякаш режеше въздуха.
— Махни се от нея, да не те махна веднъж завинаги от кораба!
— Ти ли бе, дребосък? Я си върви по пътя и не се бъркай, дето не ти е работа!
По-нататък всичко се разви толкова бързо, че Сара не можа да реагира. Двамата мъже се приближиха един до друг и приведени напред се изучаваха около минута. В следващата секунда тя видя как морякът с развалените зъби се просна на палубата в безсъзнание. Пети се наведе над него, после се обърна и я погледна въпросително.
— Боже Господи, какво направихте с него? — прошепна ужасена тя.
Пети взе връзката с ключовете, която се търкаляше на крачка от нея и спокойно се изправи.
— Докато плавах в китайски води, научих няколко хватки — невъзмутимо обясни той. Свещта хвърляше странни сенки върху лицето му. — Нали съм дребен човек, реших, че трябва да науча каквото мога. В китайската борба, дребният човек може да се бие не по-зле от великана.
Тя прикри с ръка устата си, за да овладее страха. Щом беше способен да простре на земята един исполин като този моряк, какво ли би могъл да стори на нея? Но все пак той беше дошъл с искреното намерение да я спаси от натрапника, нали? Тя се опита да се усмихне сърдечно, колкото и трудно да й беше.
— Разбирам. Благодаря ви, сър, че използвахте вашата… необикновена тактика заради мен. А сега, моля да ме извините…
Тя тръгна към стълбите с надеждата, че ще успее да се качи на горната палуба, преди Пети да е предявил някакви неприлични претенции към нея. О, да имаше поне някакво оръжие за самозащита, нож, пистолет, каквото и да е! Оказа се, че не беше достатъчно бърза.
— Почакайте, госпожице, трябва да говоря с вас. Цял ден се опитвах да ви заговоря…
— Не мога да си представя какво имате да ми казвате — избъбри тя и хукна нагоре. Пети прекрачи тялото на моряка, протегна ръка и я хвана за глезена. Сара се обърна и ужасена погледна надолу към него.
— Името ми е Питър Харгрейвс, госпожице — тихо обясни непознатият. — Аз съм брат на Томас Харгрейвс. Графът ме нае…
В този момент всичко се промени. Обзе я внезапно чувство на облекчение, толкова силно, че тя се олюля. Братът на Томас Харгрейвс, нает от графа? Това можеше да означава само едно — Джордан го е наел, за да я придружава по време на пътуването. Колко хубаво бе да имаш грижовен и притеснителен брат!
Трябваше да предположи, че Джордан няма да се предаде толкова лесно. След като видя, че не може да я разубеди, той бе направил необходимото, за да й осигури защита. Но вместо гняв Сара изпита благодарност към своя доведен брат, че не се беше вслушал в онова, което тя говореше за пътуването.
— Разбирам. — Тя се огледа, от страх, че някой може да ги чуе. — По-добре да поговорим някъде, където няма да ни чуят. Елате с мен.
Когато влязоха в нейната скромна каюта и той свали шапката си, тя най-после успя да го огледа добре и забеляза, че действително приличаше на брат си. Същата рижа коса и дълбоко поставени пъстри очи. Не можеше обаче да повярва, че е успял да събори с един удар моряка само благодарение на някаква магическа китайска хватка. Сара се усмихна при тази мисъл. Джордан беше подбрал подходяща охрана.
— Искате ли глътка вино, за да се стоплите, господин Харгрейвс?
— Благодаря, госпожице, но тази нощ съм на вахта. Нямам време. Все пак благодаря ви за любезността.
— Аз обаче ще си налея, ако нямате нищо против. — Все още се усещаше вкочанена от страх след разговора с моряка и всичко, което последва. Тя отвори един от шкафовете и извади оттам бутилка бургундско и висока чаша. — Значи моят доведен брат ви е наел да ме пазите, така ли?
— Точно така. Каза, че работата ми е да не позволя да ви се случи нищо лошо.
— Предполагам, че според плана аз не би трябвало да зная за уговорката ви? — Сара напълни чашата.
— В действителност вашият доведен брат ми каза да изчакам, докато излезем в открито море и едва тогава да ви се представя. Исках да го направя по-рано, но за съжаление вие останахте долу при затворничките през целия ден. Впрочем, не бива да оставате долу, след като се стъмни. Опасно е.
— Разбирам — Сара върна бутилката в шкафа и отпи от виното. — Някой все пак трябва да пази тези жени от нахални мъже.