— Жал ви е за тях, нали? — Той въртеше в ръце шапката си. — Том ми каза колко сте състрадателна, но не предполагах, че ще се излагате на риск заради тези улич… исках да кажа… леки жени. Повече не трябва да правите така. Аз не мога винаги да бъда до вас, за да ви спасявам от моряците.
— Няма да им позволя да развращават жените или да ги насилват — отвърна строго тя. — Там има малки деца и момичета в пубертета. Ако разрешим на екипажа да влиза и излиза оттам, когато си поиска…
— Не се тревожете за това, госпожице. Щом искате някой да пази онези жени, аз ще направя така, че след като се стъмни, никой моряк да не слиза при тях. — Той се почеса зад ухото. — Но вие трябва да ми обещаете, че няма да слизате в трюма след вечеря, разбирате ли? Това никак не е безопасно.
— Наистина ли, Питър? — Тя отпи още една глътка. — Ако ти обещая, че няма да работя след вечеря, ти ще пазиш жените от моряците?
Той се изчерви. Тя се обръщаше към него с малкото му име!
— Негово благородие ми плати добре, за да се грижа за вас. Ако това означава да пазя и една група каторжнички, готов съм да го направя.
Решимостта в думите му и стоическият израз на лицето му й напомниха за брат му. Един истински Харгрейвс би отговорил точно по този начин.
— Значи се разбрахме. Ще видим дали ще удържиш обещанието си, Питър.
— Ако вие спазите вашето, госпожице. — Той кимна, сложи шапката на главата си и тръгна към вратата. — Няма да ви подведа. Ще видите.
— Питър?
— Да, госпожице?
— Джордан е избрал най-добрия пазач, когото мога да имам.
— Благодаря ви! — Ушите му отново порозовяха от удоволствие. — Ще направя за вас всичко, на което съм способен.
Щом Питър излезе, тя се отпусна в едно кресло и облекчено въздъхна, сякаш от раменете й бе паднала огромна тежест. Въпросът с жените и моряците беше уреден и тя нямаше защо да се тревожи за това. И най-важното, не се налагаше да ги пази лично. Предстоящите месеци на пътуването й се видяха не толкова опасни и тежки, колкото й изглеждаха допреди малко. Благодарение на Джордан! Двамата с Питър нямаше да позволят и този кораб да се превърне в „плаващ бардак“. А когато стигнеха до Нов Южен Уелс, може би щяха да успеят да постигнат и много повече.
Глава 3
Иди и кажи на английския крал, предай му с поздрав от мен: На сушата нека е той господар, но в морето съм аз сюзерен.
Тропическото слънце хвърляше последни отблясъци върху широките листа на палмовите дървета. Капитанът на „Сатир“ Гидиън Хорн и готвачът Сайлъс Драмънд вървяха нагоре по пътеката сред пъстрото множество на пазара. Градчето Прая сякаш бе вкопано в стръмните склонове на Сантяго — последния и най-голям остров от архипелага Кабо Верде4, който Гидиън и неговият екипаж бяха посетили. Досега бяха обиколили по-малките острови, но не успяха да намерят онова, което търсеха, и това място бе последната им надежда.
Гидиън реши, че е по-добре да купи провизии и да ги закара до остров Атлантис. Ако и в Прая не намереха това, от което имаха нужда, нямаше смисъл да остават тук нито ден повече.
Той огледа най-близкия тезгях, зад който широко ухилена местна жена със сламена шапка предлагаше боядисан памук и от време на време се провикваше към минувачите на онзи ужасен португалски език, на който островитяните говореха.
— Колко? — попита Гидиън на английски и изчака Сайлъс, който знаеше малко португалски, да преведе.
Жената погледна единия, после другия и усмивката й бавно угасна. Тя изтри потта от челото си с опакото на своята изцапана с индиго ръка и след като си пое дълбоко дъх, избълва порой от неразбираеми думи, жестикулирайки енергично по посока на Гидиън.
— Казва, че ако този американски пират иска да купи нещо за своята жена — засмя се тихо „преводачът“, — ще трябва да плати скъпо и прескъпо.
— Кажи й, че нямам жена и скоро няма да имам — смръщи вежди Гидиън и добави още преди Сайлъс да преведе казаното: — Впрочем откъде знае какъв съм?
Готвачът завърза оживен, но напълно неразбираем разговор с продавачката. От жестовете й и от непресекващия поток думи, изливащ се от устата й, ставаше ясно, че е обезпокоена от присъствието на американец пред тезгяха й. Сайлъс нервно скубеше брадата си.
— Слуховете се разпространяват много бързо на тези острови, капитане. Изглежда вече всички знаят, че Пирата-лорд и неговият екипаж са хвърлили котва в залива. На нея й беше достатъчно да хвърли само един поглед към сабята на кръста ви, за да отгатне, че вие сте тази известна личност. — Той замълча замислено. — Ето защо не можем да купим каквото ни трябва от тези проклети островитяни. Като разбрали кои сме, изпокрили девойките в селото.
4
Кабо Верде — група острови (Сантяго, Фого, Маю, Брава и др.), открити от португалски мореплаватели през средата на 15-ти век. От 1581 до 1640 г. са владение на Испания, след което стават отново португалска колония. От 1975 г. Кабо Верде е самостоятелна република със столица Прая. Намират се край западното крайбрежие на Африка. — Б.ред.