Тя се намръщи, докато Пеги й помагаше да облече другата, по-прилична рокля. Ех, да можеше да се върне на Атлантис сама! Но не смееше да направи това без разрешението на Джордан, защото той веднага щеше да я последва, а този път сигурно щеше да доведе и флотата, за да унищожат острова и всичките му жители. А това беше ужасяващо!
Тази сутрин той дори има дързостта да й предложи да отиде с него на бал, като че нищо не се бе случило в живота й през последните няколко месеца. Тогава тя реши да му покаже колко е бил безсърдечен. Е, може би сега вече щеше да я послуша.
Но тя трябваше да отиде на този бал и по една много важна причина. Тази сутрин се бе сетила, че след като не може да напусне Англия сега, би могла поне да опита да открие нещо за семейството на Гидиън. Затова беше взела книгата на Дебрет за родословията на перовете. В нея откри, че има само една дъщеря на дук, която се казва Юсташа и която отговаря по възраст за майката на Гидиън. Но най-учудващото бе, че тази жена бе жива. И беше съпруга на маркиз Дрейдън. А ако сведенията на нейната приятелка от Дамския комитет се окажеха верни, лейди Дрейдън щеше да присъства на този бал.
Е, разбира се, лейди Дрейдън може би не беше майката на Гидиън. Но нещата, които нейната приятелка й бе разказала за тази жена, я поразиха. Лейди Дрейдън и мъжът й не обичали да бъдат в центъра на общественото внимание, а живеели по-скоро уединено и скромно в имението си в Дарбишър. Те били филантропи и отпускали солидни дарения на няколко благотворителни дружества, но избягвали бурните аплодисменти, които съпътстват такъв род щедрост. А лейди Дрейдън била известна със своята приветливост и доброта.
Нещо не беше както трябва. Майката на Гидиън би трябвало да бъде разглезена егоистка. Пък и нали Гидиън твърдеше, че е мъртва! Но Сара беше прочела от началото до края книгата за перовете и не бе открила друга, която да отговаря на данните за майката на Гидиън.
Може би Елиъс е излъгал, че жена му е умряла. Или Гидиън не е доразбрал нещо, или не е чул добре името й. Във всеки случай тази вечер тя смяташе да разбере истината. Но първо искаше малко да измъчи брат си.
Когато тя слезе за втори път долу, Джордан огледа роклята й одобрително, преди да й отвори вратата, за да излязат. Но й заговори, едва когато бяха вече в каретата.
— Не разбирам какво толкова лошо съм направил. Искам само да те направя щастлива.
Тя гледаше пред себе си с втренчен поглед.
— Като не ми даваш да се омъжа за мъжа, когото обичам ли?
— Ти само си въобразяваш, че го обичаш. След известно време ще видиш, че е било едно мимолетно увлечение…
— Благодаря ти за ласкателната преценка на моя характер.
Той я погледна изплашено.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това?
Тя се усмихна с горчивина.
— Наистина ли не разбираш? Знам, че има лекомислени жени, които се влюбват, а после забравят обекта на любовта си, щом се промени обстановката. — Тя си мислеше за майката на Гидиън, която го бе изоставила, без да се замисли. — Но не вярвам да смяташ, че съм от тях. Ако постъпех така, както се надяваш, и успеех да забравя Гидиън за тези няколко дни, след като се върнах в Англия, нямаше ли това да показва, че съм най-неуравновесената и лековерна жена, която познаваш?
— Това щеше да ми покаже само, че си разумна — отвърна Джордан, макар че за пръв път, откакто напуснаха Атлантис, изглеждаше неуверен в становището си.
— Разумна ли? Не мисля така. Една разумна жена не отдава сърцето си толкова лесно, нито пък си го взема обратно заради нечия прищявка. Трябваше ми цяла седмица да разбера, че въпреки грубото му държание, той е истински мъж, и още три седмици, за да се съглася да се омъжа за него. Не съм взела решението си толкова лесно. Не разбираш ли? Та аз знаех, че ще дойдеш да ме спасиш. Ако исках да се противопоставя на Гидиън, можех да се въздържа. — Тонът й се смекчи, като си спомни как Гидиън я беше погледнал, когато тя му беше предложила да се омъжи за него. — Но аз не исках да му се противопоставя. И сега не искам. Трябва да се върна там.
Той изруга тихо и отчаяно.
— Искай от мен всичко друго и ще се съглася, само не това. Ще ти позволя да продължиш да се занимаваш с твоята реформистка дейност, където и когато пожелаеш. Само не ме моли да те връщам на онова място.