Той разлюля украшението зад перилата и погледна надолу към водата, която беше достатъчно дълбока да го погълне. Трябваше само да го пусне надолу и да го остави да се свлече от пръстите му.
Но той нямаше сили да направи това. Някакъв глупав, сантиментален импулс го накара да пъхне медальона обратно в джоба на панталоните си, а от устните му се изтръгна тиха ругатня.
Като се намръщи, той прекоси палубата, влезе в салона и тръгна към своята каюта. Моли и нейните деца все още спяха нощем в нея, но той я ползваше през деня. А в момента се беше запътил за там с определена цел. Имаше нужда от бутилката си. Той не пиеше често, но днес беше решил да се напие до забрава. Искаше поне веднъж да не го измъчват мислите му за Сара.
Като отвори със замах вратата, той влезе в каютата си, но в този момент някой изписка и той видя една руса глава да изчезва под завивките.
— Излез оттам, проклетнице такава, която и да си! — извика той. — Какво, дявол да те вземе, правиш тук? — Той беше освободил каютния си помощник от задълженията да разтребва каютата му, още когато се преселиха на Атлантис, така че не можеше да бъде той. Пък и преди малко беше видял Моли да разговаря нещо сериозно с Луиза, значи не можеше да бъде и тя. Само дано не е някоя от другите жени. Той не беше в настроение да се разправя, с която и да е от тях. А Бог да й е на помощ на Куини, ако е тя, защото щеше да я изгони като мръсно коте.
Тогава изведнъж разбра, че треперещото същество изпод завивките на леглото беше много по-малко, от която и да е от жените. Той изохка мъчително. Сигурно е Джейн, петгодишната дъщеря на Моли. Сигурно беше тя. Той се опита да заговори по-мило.
— Джейн, ти ли си, моето момиче? Излез оттам. Всичко е наред. Няма да ти направя нищо лошо.
Една руса главичка се подаде изпод атлазената завивка и първо се видяха зачервените й очи и нослето й, а после и задъхващата се устица.
— Ти ми крещеше! Каза ми лоши думи и ме наруга!
Той въздъхна тежко и седна на леглото.
— Знам, миличка. Не трябваше да го правя. Но днес съм много сърдит.
Тя се подаде още малко изпод завивките. После постави двете си пухкави ръчички върху тях и го загледа съвсем сериозно.
— Защото госпожица Сара си отиде ли?
Той се втрещи.
— Госпожица Сара няма нищо общо с това.
— О! Аз пък мислех, че госпожица Сара ще се омъжи за тебе.
— Къде е майка ти? — попита той, като побърза да смени темата. Беше дошъл тук да прогони мислите си за Сара, а не да говори за нея. — Защо те е оставила Моли тук сама?
— Каза, че трябвало да говори с госпожица Луиза. И ми нареди да поспя малко. — Тя пак задиша тежко. — Но аз не обичам да спя следобед.
Като се опита да потисне усмивката си, той протегна ръка и разроши косите й.
— Да, но следобедният сън е полезен за малките момиченца. Защо не легнеш пак, а аз ще те оставя да поспиш, съгласна ли си?
Тя отпусна главичката си послушно върху възглавниците, но той усещаше, че очите й го следят, когато стана и се отправи към бюрото. Той отвори чекмеджето и извади бутилката с рома, като му се искаше някак да я прикрие от погледа й.
— Това джин ли е? — запита тя подозрително.
— Не. Спи сега.
— Баща ми понякога пиеше джин, когато беше тъжен. И пееше някакви смешни песни, за да ме развеселява.
Гидиън я загледа по-внимателно. Въпреки че знаеше от Сара, че някои от жените имат мъже в Англия, той не се беше замислял много по този въпрос. Пък и ако техните съпрузи са били свестни, нямало е да допуснат жените им да участват в престъпления, нали така?
— Татко ми липсва — каза тя с детинска откровеност. — Много ми липсва.
Той почувства, че съвестта започва да го мъчи, и запита:
— Защо не си останала с него в Англия?
— И двамата с мама казаха, че трябва да замина с нея. Той смяташе, че моряците няма да я задяват толкова, като я видят с мене. — Очите й блеснаха. — Татко каза, че ще дойде при нас, щом спечели малко пари. — После дребното й личице пак помръкна. — Само че, той не може да дойде при нас сега, като живеем на този остров. Мама каза още, че ще си имам друг татко.