Гидиън се разхождаше нервно из всекидневната на новопостроената къща на Сайлъс. Моли лежеше в спалнята и крещеше с всички сили. Слава Богу, че една от жените беше извела Джейн от стаята. Не му се искаше момиченцето да гледа страданията на майка си. Боже мили, той никога не бе предполагал, че раждането е толкова ужасно нещо. Той едва издържа няколко минути в спалнята. Излезе веднага, след като изведоха Джейн навън и чу как Луиза измърмори нещо нецензурно по адрес на всички мъже.
Но не се обиди. И как би могъл? Моли крещеше неистово и понасяше болки с часове, за да роди дете, а при това мъжът й го нямаше тук. В момента той изпитваше най-голямо уважение към жените и презрение към себе си и другите мъже.
Ан излезе тихо от спалнята. Лицето й бе много разтревожено.
— Бебето е в седалищно положение, капитане. Затова Моли се мъчи толкова.
— Седалищно положение ли?
— Когато едно бебе се ражда, първо трябва да излезе главата му. Но това дете иска да тръгне с дупето напред, а това е невъзможно. Аз и Луиза не разбираме достатъчно, за да помогнем, а няма акушерка сред жените тук. Вече ги питахме.
— Все ще се намери някоя, която да помогне — възрази Гидиън. — На този остров има повече от петдесет жени.
— Така е. Но повечето от тях не разбират от раждания дори колкото мене. За такова нещо ни е нужна акушерка, а тук нямаме такава. Да имате лекар сред екипажа?
Той поклати отрицателно глава и изведнъж почувства, че и той самият има вина. Нямаше лекар. Нямаше дори акушерка. Смяташе, че ще може да убеди някой лекар да работи на острова в бъдеще, но още не го беше направил. И все пак трябваше да се сети да доведе поне акушерка за жените тук.
Изведнъж някакъв сопнат глас се чу откъм входа на къщата.
— Е, хайде, къде е тя? Къде е родилката?
И двамата се обърнаха и видяха Куини на прага с навити нагоре ръкави и решителен поглед.
— Куини — каза твърдо Ан, — не трябва да безпокоиш Моли сега. Нещата не вървят много добре. Бебето е в седалищно положение. Трябва й спокойствие, докато решим какво да правим.
— Тя се нуждае от жена, която знае как да й помогне, ей от това има нужда! — отвърна сопнато Куини. От спалнята се разнесе отново пронизителен писък и тя се запъти решително към вратата. Ан поиска да й препречи пътя, но Куини се намръщи срещу нея. — Махни се от пътя ми, селянко такава! Кой мислиш, че израждаше бебетата в бордея? Аз, разбира се! Не можехме да рискуваме да викаме лекар, а той после да ни издаде на съдията, затова все аз се занимавах с това. Изродила съм повече бебета, отколкото ти си държала в ръцете си. Ще помогна и на тази жена, ако ме пуснеш да вляза.
Ан се поколеба, погледът й издаваше недоверие.
— Пусни я да влезе — намеси се Гидиън. — Щом казва, че може да го направи, остави я да й помогне. Нямаме друг избор.
След като Ан се дръпна оттам, Куини изсумтя и се втурна в спалнята, като остави вратата отворена.
— Куини! — чу се гласът на Луиза отвътре. — Какво, за Бога, мислиш, че правиш?
— Остави я — отвърна Ан. — Тя каза, че знае как да изражда бебета.
Луиза се изкашля.
— Вероятно по-често е виждала какви неща влизат в жените, отколкото нещо да излиза от тях.
— И това е вярно — отвърна Куини невъзмутимо. — Но знам как се изражда бебе. Пък и нямаш голям избор в момента, нали, госпожице фръцло!
Гидиън отиде до врата и надникна в спалнята, видя наобиколилите леглото жени. Но все пак успя да зърне бледото лице и залепналите от пот коси на Моли.
Куини седна в края на леглото и промърмори нещо разочаровано. Той не можеше да разбере какво прави, но видя как тя избърса ръцете си в престилката и заяви:
— Да, бебето е в седалищно положение. Ще трябва да го обърнем.
— Да го обърнем ли? Може ли да се направи такова нещо? — попита разтревожено Луиза.
— Да, може. Понякога. Опитвала съм няколко пъти досега — отговори Куини навъсено. — Но успях само веднъж. Понякога бебето не може да бъде обърнато.
— Направи, каквото трябва! — провикна се Моли с писклив глас, който се извиси над тихите шушукания на останалите жени. — Само извади бебето от мен, за Бога!
Ан и Луиза внезапно се дръпнаха от леглото и тогава Гидиън видя разтворените крака на Моли. Той се стъписа. Кръв и вода се стичаха по бедрата до коленете й.
— Боже мой, направете нещо! — каза със задавен глас.
— Аз ще се погрижа за това, капитане — отвърна Куини. — Ти върви да донесеш гореща вода, разбра ли? И накарай Сайлъс да приготви нещо към чая, защото горката жена ще трябва да си възвърне силите после.
Не се наложи да му го повтарят. Гидиън хукна като стрела, като се проклинаше за своето малодушие. Моли беше толкова дребна и крехка. Как щеше да издържи на всичко това? И какво щеше да стане с бебето й и с малката Джейн, ако тя умре?