— Ей, капитане — чу се един весел глас откъм вратата, — роди се едно хубаво момиченце.
Той се обърна и видя, че Ан стои на вратата с грейнало лице. И изведнъж почувства толкова голямо облекчение, че просто се олюля.
— А майката добре ли е? Как е бебето?
— И двете са живи и здрави. Куини изненада всички ни, но наистина си разбира от работата и успя да се справи.
— Слава Богу, че поне тя знаеше какво да направи. — Той прокара уморено ръка през косите си. — Защото аз не знаех.
Ан се накани да си тръгне.
— Ан… — извика той след нея.
— Да, капитане?
— Искам да ми кажеш какво точно се случи в деня, когато Сара замина.
Тя наведе очи.
— Ами… нали ви казах.
— Но не ми каза всичко, нали? Нещо спести.
Тя описа кръг върху пясъка с крака си.
— Не е важно какво се случи този ден, капитане. Госпожица Уилис ще се върне, щом й се удаде възможност. Знам, че ще дойде.
— Нямам търпение да я видя. — Той си пое дълбоко дъх и си спомни, че Моли едва не умря и не загуби детето си. — Заминавам за Англия. Ще взема всички жени, които искат да се върнат там. Не желая никоя от тях да ми тежи после на съвестта. — Той замълча и се почувства толкова спокоен, колкото не се бе чувствал отдавна. — Ще намеря Сара и ще я накарам да разбере, че мястото й е тук. Трябва да я намеря. И да й кажа, че се нуждая от нея… че я обичам.
Тя изведнъж вдигна очи към него, а те бяха изпълнени с безпокойство и страх.
— О, не, капитане, не можете да направите това! Не бива! Ако тръгнете да я търсите сега, жертвата й ще е била напразна! И после никога няма да ми прости, че съм ви оставила да заминете. Никога!
Той ахна от изумление.
— Какво искаш да кажеш?
Тя сложи ръка на устата си и го погледна с уплашени очи.
— Ан, кажи ми истината! Защо няма да ти прости? Защото… ме мрази ли?
— О, не, капитане! Как би могла да ви мрази? — Ан мачкаше с ръце престилката си и се двоумеше. После въздъхна тежко. — Брат й, графът, каза, че ще срине със земята острова, ако тя не тръгне с него за Англия. И тя много се изплаши. Беше докарал много свои хора, имаше и оръдия и беше твърдо решил да го направи. Той отстъпи едва когато тя се съгласи да тръгне с него.
Значи Сара не го беше измамила. Бе направила това, което правеше винаги — беше жертвала всичко за любимите си хора. Изведнъж го обзе гняв срещу нейния брат, срещу Ан и Пети, че са го излъгали. Но най-вече ядосан на себе си, че е повярвал, че Сара би могла да го остави доброволно.
— А защо ме накара да мисля, че е искала да замине? — попита той със суров глас, натежал от мъка, и се приближи до Ан. — Защо ме излъга, след като знаеше какви чувства изпитвам към нея?
Ан примигна виновно.
— Не исках да ви лъжа. Но се налагаше. Тя ме накара да се закълна, че няма да ви кажа истината, защото се боеше точно от това, което се каните да направите сега. Да отплавате за Англия след нея, а там ще ви обесят. Тя много се бои за живота ви, за да рискува такова нещо.
— Като че има живот за мене без нея — отвърна той с горчивина. — Но сега трябва да замина. Не мога да я оставя там с онова чудовище, брат й.
— Не, не бива да ходите да я търсите! Тя ще умре от мъка, ако ви заловят. Каза, че ще направи всичко възможно, за да се върне тук и знам, че…
— Наистина ли мислиш, че той ще я пусне да дойде тук? Човекът, заплашил да унищожи всичко, което тя обича, само за да я накара да отпътува с него? — Той сви ръце в юмруци и му се прииска да ги стовари върху брата на Сара. — Той няма да я пусне. На негово място и аз бих постъпил така.
— О, капитане! — простена Ан. — Ако англичаните ви заловят, ще ви обесят.
— Не са ме залавяли преди — каза той ядосан — и бъди сигурна, че няма да се оставя да ме заловят и сега!
— Но…
— Заминавам за Англия и толкоз! Ан, кажи на жените, че ще взема със себе си всяка от тях, която поиска да се върне. Ако пък се страхуват да се върнат в Англия, ще ги заведа в Сантяго и ще платя пътя им за където пожелаят.
По лицето на Ан се изписа безкрайно учудване.
— Някои от тях искат да си отидат, но мисля, че повечето предпочитат да останат тук.
Гласът му се смекчи.
— Тези, които искат да останат, с удоволствие ще приемем, независимо дали искат да се омъжат или не. Но няма повече да търся жени за моите мъже. Отсега нататък те сами трябва да си намерят съпруги.
Ан се приближи до него, надигна се на пръсти и леко го целуна по бузата.
— Вие сте добър човек, капитан Хорн. И знам, че госпожица Уилис щеше да се върне при вас, ако това зависеше от нея.
— Тя ще се върне при мен. Ще дойде тук, дори ако трябва да преобърна всички проклети английски острови, за да я намеря.