Изумление се изписа по лицето на Сара.
— Какво… си направил?
— Ти беше права за много неща — отвърна той тържествено, и преди всичко за тези жени. Накрая го разбрах. Какъв рай би бил това, ако хората в него не са свободни?
— О, Гидиън… — прошепна тя с разтреперан глас.
Той продължи нерешително.
— Затова… реших да върна в Англия жените, които пожелаха. — После тонът му стана сериозен. — Смятах като отида в Англия, да те намеря и да те помоля да се върнеш при мен. Тогава Ан ми каза защо си заминала. Спомена ми, че ако ме заловят, жертвата ти би била напразна.
— Трябваше да я послушаш — възкликна Сара. — Значи, не вярваше, че ще се върна? А трябваше, особено след като тя ти е казала истината.
— Не се безпокоях, че няма да удържиш думата си — отвърна той и погледна към брат й. Графът беше вече прибрал пистолета си, но се бе навъсил така, сякаш искаше да убие Гидиън с поглед. Тогава Гидиън заговори по-грубо.
— Боях се, че този негодник, брат ти, няма да те пусне да дойдеш.
Джордан кръстоса ръце на гърдите си и го погледна предизвикателно.
— Мина ми и такава мисъл през главата, Хорн.
— Млъкни, Джордан! — извика Сара, когато Гидиън се навъси. После тя вдигна очи към любимия си. — Знам, че това, което той направи, е ужасно, но трябва да му простиш. Нали ми е брат!
— Но не и кръвен — изръмжа Гидиън, като все още гледаше графа напрегнато. — Пък и този човек наистина не заслужава да се нарича твой роднина.
— Аз я познавам много по-дълго от теб и съм се грижил по-добре за нея — отвърна ядосано Блекмор. Той пристъпи напред със стиснати юмруци, но видя, че един от пиратите е насочил пистолета си към него.
Сара не се сдържа и извика:
— Свали веднага този пистолет, Барнаби Кент, иначе никога вече няма да ти проговоря!
Барнаби погледна към капитана си дали ще потвърди нейните думи. Тъй като Гидиън се поколеба, Сара сърдито смръщи вежди.
— Няма да ти позволя да застреляш брат ми, Гидиън, колкото и да ти се иска. Знам, че той постъпи лошо, но същото направи и ти. Няма да допусна ти да го застреляш, защото ме е отвлякъл, както и няма да позволя той да те застреля за същото нещо. Чу ли ме?
Гидиън с усилие потисна усмивката си, когато тя гордо вирна брадичка. Сара беше упорита, настойчива и последователна, точно каквато я помнеше. Слава Богу, че някои неща никога не се променят.
— Добре, скъпа. Няма да оставя Барнаби да застреля доведения ти брат. Пък и не е нужно да убивам един граф, когато съм решил да се оттегля от пиратството, нали?
Тя го погледна сияеща, после долепи устните си до неговите, а той я притисна до себе си и я целуна дълго и страстно въпреки тихите ругатни на брат й. Когато накрая успя да се откъсне от устните й, видя, че Барнаби все още държеше лорда на прицел, въпреки че усмивка беше разтворила широко устните му.
— Остави пистолета, Барнаби — каза Гидиън развеселен. — Явно, че Сара се връща при мен въпреки машинациите на лорд Блекмор. Така че няма смисъл да го убиваме, нали?
— Мисля, че няма — отвърна Барнаби и затъкна пистолета в колана си.
— Предполагам, че разговорът за стрелбите вече приключи, нали така? — запита някой зад тях.
Като се обърна назад, Барнаби възкликна:
— Кои, по дяволите, сте вие двамата?
Гидиън погледна към квартердека, откъдето се беше появила една двойка възрастни хора. Най-странното беше, че оглеждаха Гидиън без всякакъв страх.
Сара обърна глава към тях, а после и към Гидиън. И като че за момент се поколеба.
— Слушай… Гидиън, доведох едни хора, с които мисля… надявам се, че ще искаш да се запознаеш.
Двамата елегантно облечени благородници го оглеждаха така, че той се почувства неловко.
— О?
Като се дръпна от него, Сара посочи с ръка възрастната дама.
— Гидиън, мога ли да ти представя лейди Дрейдън, Юсташа Уорли? Твоята майка.
Като поразен от гръм, Гидиън погледна слабата, тъмнокоса жена.
— Майка ми е мъртва, Сара.
Жената потрепери и пристъпи напред, но високият мъж зад нея я спря.
— Тя не е умряла — каза нежно Сара. — Жива е — продължи тя, като дишаше учестено. — Елиъс Хорн те е лъгал през всичките тези години. Единствената истина, която ти е казал, е, че е бил домашният учител на майка ти и тя за кратко време е била увлечена по него. Всичко останало е било лъжа. Когато искал да я накара да избяга с него, тя отказала. Никога не е приставала на Елиъс Хорн. И се е омъжила за баща ти.
Гидиън все още не можеше да проумее за какво го е излъгал Елиъс, но последните й думи го накараха да трепне.
— Баща ми ли каза? — После обърна очи към възрастната двойка и този път се загледа в мъжа, който стоеше там горд и суров, висок, с прошарена коса, а сините очи и лицето бяха същите като на Гидиън.